Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Джордън я понесе на ръце и затвори вратата зад гърба си.
— На дивана или на леглото?
— На дивана. Не мога да спра да треперя.
— Спокойно. Няма страшно. — Седна, задържа я в скута си и я зави с покривката от облегалката. — За минута ще се сгрееш. Само стой близо до мен. — Разтри гърба и раменете й, а след това я притисна в прегръдката си и изчака топлината на тялото му да свърши останалото. — Защо си мокра?
— Бях във ваната. Изведнъж се озовах някъде другаде. Не зная как се случи. — Ръката й се сви в юмрук под якето му. — Онзи кучи син влезе в ума ми. Не зная как го прави, става неусетно. Трябват ми още няколко минути да се опомня.
— Не се безпокой. Следя мисълта ти. — Докато галеше косите й, неволно скъса ластика, с който бяха прихванати. Разпусна ги и прокара пръсти през тях. — Кейн е бил тук?
— Не зная. — Крайно изтощена, Дейна отпусна глава на гърдите му. Най-сетне дишаше равномерно. Вече нямаше чувството, че нещо сковава разтуптяното й сърце. — Както казах, не зная как го прави. Просто исках да си почина във ваната.
За да отклони мислите й от преживяното, той доближи нос до шията й.
— Ухаеш страхотно. На какво?
— Манго. Стига. — Но не направи опит да се отскубне. — Както често правя, сипах масло, запалих свещи и взех книга, за да почета във ваната. Действието се развива на Карибите, затова избрах манго и диск на Бъфет.
Отклоняваше се от съществената част на разказа си, но Джордън я остави да говори.
— Седях си в горещата пенлива вода, с музиката на Бъфет, бира и книга. Романтичен трилър с много напрежение и хапливи диалози. Сцената, която четях, е разказана от името на героинята. Стои на терасата на стаята си в тропически курорт и това е мястото, където… няма значение, не е важно. — Затвори очи и се наслади на успокояващите ласки на ръката му. — Тя стои там, загледана в океана. Има вълни, бриз, чайки. Описанието е толкова въздействащо, сякаш всичко е пред очите ми. После се оказа, че не си го представям, четейки думите на страницата, а съм там, във фантазиите си. Най-страшното е, че не усещаш как става.
Нервно потърка страните си.
— Трябва да се пораздвижа. — Отметна завивката, стана и завърза по-здраво колана на халата си. — Бях на плажа. Не просто си мислех за него и си го представях, а наистина бях там. Долавях мириса на водата и цветята. На терасата имаше саксии с лилии. Дори за миг не ми се стори странно, че вървя по пясъка и усещам слънцето и полъха на вятъра, че съм боса, ноктите на краката ми са лакирани и имам тен. Бях вързала на кръста си дълъг ефирен шал. Чувствах как коприната докосва краката ми.
— Не се и съмнявам, че си изглеждала страхотно.
Хвърли поглед към Джордън и за първи път, откакто бе влязъл, трапчинките се появиха на бузите й.
— Опитваш се да ме разсееш, за да не изпадна отново в паника.
— Така е. Все пак, сигурно си изглеждала страхотно.
— Разбира се. Това бяха фантазиите ми. Мой собствен тропически остров. Чудесно време, синьо море, бял пясък и уединение. Дори докато вървях по плажа, си мислех колко съм била глупава да се тревожа за отговорности и задължения. Бих могла да имам всичко и да правя каквото поискам.
— А какво искаше, Дейн?
— В онзи момент ли? Само да бъда сама и да нямам никакви грижи. Да забравя колко съм разстроена, защото злата Джоан ме манипулира и ме принуди да напусна работата, която истински обичах, и колко се страхувам от началото на второ действие на драмата „Животът на Дейна“.
— Човешко е. Напълно естествено.
— Да.
Хвърли поглед назад към него. Красавецът Джордън Хоук мълчаливо я гледаше с ярките си сини очи. Явно разбираше, че няма смисъл от банални фрази за утеха и израз на съчувствие.
— Да — повтори тя, успокоена от разбирането му, колкото от допира на ръцете му. — Тръгнах към горичка от палми и плодни дървета. Откъснах едно манго. Усетих вкуса му. — Замълча и докосна устните си. — Общо взето, разхождах се и си мислех: „Господи, това е животът“. Но не беше моят живот. Не беше това, което истински желаех.
Върна се на дивана изплашена, че краката й ще се подкосят, докато разказва края.
— Когато ми хрумна тази мисъл, чух гласове. Бяха далечни, но ми се струваха познати. Казах си: „Не е реално. Всичко тук е измама“. Тогава се случи нещо ужасно. Боже мой. — Отново почувства стягане в гърдите и притисна юмруци в тях. — Мили боже.
— Спокойно. — Той хвана ръката й и я задържа в своята, докато погледите им се срещнаха. — Не бързай.
— Разрази се буря. Меко казано. Когато осъзнах, че този свят е нереален, той изведнъж се превърна в истински ад. Вятър, дъжд, мрак и студ. Господи, Джордън, толкова беше студено. Побягнах. Знаех, че трябва да се измъкна, защото всъщност не бях сама. Той бе там и вървеше по петите ми. Върнах се на плажа, но океанът беше полудял. Надигаха се черни вълни, високи двадесет метра. Паднах. Усещах го над себе си и около себе си. Студ. И болка. Ужасна, разкъсваща болка. — Гласът й бе пресипнал. Едва успя да довърши. — Искаше да изтръгне душата ми. Бях готова на всичко, за да не му позволя това, и се хвърлих в морето.