Създания от светлина и мрак [bg]

— Познаваш ли го?

— Мой далечен братовчед. Освен това е и главен гадател на лорд Уискеаг, но е шарлатанин, разбира се. Доволен съм, че най-сетне съдбата пожела той да попадне в ръцете ми.

Посоченият с името Болтаг се изплюва върху раздела с некролозите на „Таймс“, когато чува думите му.

— Ти си измамник, о, най-велики от слабите гадатели по вътрешности! — казва той.

— Лъжец! — извиква Фрейдаг, който се дотътря до него и го дърпа за брадата. — Това е краят на безславната ти кариера!

При тези думи той разпаря корема на другия. Бръква вътре, изважда цяла шепа вътрешности и ги пръсва на пода. Болтаг вика, стене, а после притихва. Фрейдаг отсича по дължината на извитите черва и разстила съдържанието им с пръсти. После прикляка и се навежда ниско напред.

— Е, какви са въпросите ти, сине на Озирис? пита той.

— Първият е: къде мога да намеря Принца Който Беше Хиляди? По втория — искам да знам кой е емисарът на Анубис. А третият е: къде е той сега?

Фрейдаг започва да мънка нещо и да мушка с пръсти димящата купчина на пода. Болтаг изстена отново и се размърдва.

Хор прави опити да прочете мислите на гадателя но те са така объркани, че все едно е погледнал през единствения прозорец на стаята.

Фрейдаг заговаря:

— В цитаделата на Марашек — казва той, — в Центъра на Средните светове ще се срещнеш с някой, който може да те заведе при този, когото търсиш.

— Странно — измърморва Болтаг, който прави красноречив жест с главата си, — изтълкува правилно тази част. Но на отслабналото ти зрение попречи това парче от булото, което погрешно си смесил с другите неща.

Той се примъква с върховно усилие по-наблизо и шепне:

— Не каза на великия Хор, че ще го сполети голяма опасност, а накрая го чака поражение…

— Тихо! — виква Фрейдаг. — Не съм те поканил за консултация!

— Тези вътрешности са мои! Няма да позволя да бъдат тълкувани грешно от някакъв позьор!

— Драги Хор, следващите два отговора още не се виждат съвсем ясно — казва Фрейдаг и реже още една дължина от червата.

— Фалшив гадател! — хлипа Болтаг. — Марашек ще го срещне още и с емисаря на Анубис, чието име е изписано с кръвта ми ето тук, на страницата с уводната статия! Името му е Уаким…

— Няма нищо вярно! — крясва Фрейдаг и удължава разреза.

— Спри! — казва Хор и ръката му пада върху рамото на гадателя. — Твоят колега казва истината поне за едно нещо, тъй като и аз знам сегашното име на Уаким.

Фрейдаг спира и оглежда страницата с уводната статия.

— Така да бъде — съгласява се той. — Дори любител може да стигне до случайно еднократно просветление.

— Изглежда е речено да се срещна с Уаким, ако отида до мястото, наречено Марашек, а аз трябва да отида там. Но кажи ми нещо по втория въпрос: освен името Уаким, искам да знам повече за истинската му самоличност. Кой е бил той, преди Анубис да му даде друго име и да го изпрати със задача от Дома на мъртвите?

Фрейдаг навежда още по-ниско главата си към пода, разбърква купчината пред себе си и отрязва още една дължина от вътрешностите.

— Славни Хор, това не ми се казва. Оракулът няма да го разкрие…