Създания от светлина и мрак [bg]

Бронз се спуска надолу извън средата им и на друго място се очертава някакъв град. Поетът вдига бастунчето си, но зелените му пламъци не могат да сторят нищо на синия пламък, който изригва върху света като фонтан от ноздрите на Бронз. На Блис са останали само девет града и времето ги срива в огън. Сгради, машини, трупове, бебета и шатри потеглят с вятъра от пламъците и преминават с полюшване покрай мястото на панаира. Погледнете техните цветове. Червени ли са? Бряг на река с висяща отгоре водна ивица и летящи пурпурни скали. Под трите моста с цвят на прясна вар е градът в жълто, сиво и черно, Сега морето с каймачен оттенък е станало небе, а ветровете настъпват с вой на циркулярна резачка. От Блис се носи миризма на дим и овъглена плът. Чуват се писъци, размесени с виене на разбити скоростни кутии и шум от следващи бързо една след друга стъпки иа някой, който тича като грях в Нощта на Черния папаша, спускаща се подобно на безсъзнание…

— Спрете! — крещи Врамин, превърнал се в искрящ зелен гигант посред хаоса. — Ще оставите в съсипия целия свят, ако не се откажете! — продължава той и гласът му се спуска като гръмотевица, която реве и тътне над тях.

Обаче боят продължава и магьосникът хваща приятеля си Мадрак за ръката, като прави опит да отвори за тях врата за бягство от Блис.

— Загиват цивилни! — вика един миг на Генерала. Един миг на Уаким се смее.

— Има ли нещо различно при униформата в Дома на мъртвите?

Очертават се контурите на голяма зелена врата, която става все по-реална и започва да се отваря.

Врамин снижава ръста си. Когато вратата широко се разтваря, двамата с Мадрак бързо се понасят към нея, докато високи вълни се гонят и катерят една върху друга в океана, шибан от вятъра.