Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
След малко някаква ситна черна бучица на хоризонта привлече погледа на Аретино. Те тръгнаха натам. Около тях цвърчаха прилепи и търчаха дребни гризачи.
ГЛАВА 7
Над вратата на замъка Крак Херениум имаше табела с надпис:
Отвътре долиташе тиха музика. Мелодията беше жива и все пак с нещо избиваше на погребална песен. Аретино не беше точно изплашен — трудно е поет да се уплаши, когато върби редом до своя демон. Демонът си е по-страшен от света около него.
През ниската сводеста врата излезе човек — наведе се, за да може да мине. Беше едър и висок. Над жилетката и сакото му се спускаше мантия, която при всяко движение се вълнуваше. Обут беше с островърхи ботуши. Лицето му бе дръзко, очите — големи и изразителни. Беше гладко избръснат и в израза му се долавяше някаква властна крехкост.
Човекът пристъпи напред и се поклони ниско.
— Аз съм Фатус. А кои ли сте вие?
— Значи това е замъкът на Фатус — заключи Аретино. — Колко вълнуващо!
— Знаех си, че ще ти хареса — обади се Аззи. — С тази твоя репутация на търсач на новото…
— Вкусът ми към новостите се простира повече върху хората, отколкото върху предметите.
— Добър ти ден, демоне. Виждам, че си си довел и приятел — рече Фатус. Очите му проблеснаха.
— Това е Пиетро Аретино — представи го Аззи. — Той е човек.
— За мен е удоволствие да се запознаем.
— Дошли сме с молба да ни помогнеш, мислим си, че можеш — рече Аззи.
Фатус се усмихна и направи някакъв жест. Появи се масичка с три столчета. На масата имаше вино и купа захаросани плодове.
— Може би бихте похапнали с мен, докато разговаряме? — покани ги Фатус.
Аззи кимна. Седнаха.
Захванаха да дъвчат и да си приказват и след малко Фатус направи друг жест. По команда от някаква задна стая изскочи цяла трупа жонгльори. Бяха от онзи вид, който наричат манипулатори на закона. Взеха да подхвърлят в кръг из въздуха закононарушения и репресивни мерки — прехвърляха си ги от ръка на ръка, нагоре-надолу, навътре-навън. Аззи се учуди и възхити на тяхната сръчност.
Най-накрая Фатус се усмихна и рече:
— Толкоз с илюзиите. С какво мога да ви бъда полезен?
— Чувал съм — подхвана Аззи, — че тук, в твоя замък, пазиш множество стари любопитни предмети.
— Така си е — съгласи се Фатус. — Всъщност всичкото това самичко си идва при мен и аз все намирам къде да го сместя, каквото ще да е. Обикновено са боклуци, но понякога идва и по нещо истинско. Понякога съкровищата наистина са предречени, понякога в историите няма и сянка от истина. На мен не ми пука, аз не правя разлика между истинско и неистинско, реализирано и нереализирано, изявено и скрито. Кое съкровище търсите точно?
— Седемте златни светилника — обади се Аззи, — дадени от Сатаната на Праотеца Адам.
— Знам за какво ми говорите. Имам ги на картинка, можете да ги погледнете.
— Искам ги, ама да са истински.
— И какво смятате да правите с тези светилници, след като се сдобиете с тях?
— Скъпи ми Фатус, захванал съм се с голямо начинание, а тези светилници играят в него съществена роля. Но може би те са ти нужни за някакви твои собствени цели?
— Съвсем не — отвърна Фатус. — С удоволствие ще ти ги заема.
— Това, което съм намислил — обясни Аззи, — е да ги предоставим на няколко човека, тъй че да се изпълнят най-свидните им желания.
— Каква хубава идея — усмихна се Фатус. — Вярно, в света това би трябвало да се случва по-често. Как смяташ да го направиш?
— С помощта на магийки.
— Магийки! — кимна Фатус. — Ех, че хубава идея! С магийки почти всичко можеш да постигнеш.
— Да — съгласи се Аззи. — Това им е хубавото на магийките. Сега, ако ни позволиш, Аретино и аз ще влезем да ги вземем тия светилници, а после ще се върнем на Земята за магийките.
ГЛАВА 8
Аззи скри светилниците в една пещера край Рейн и продължи за Венеция, където остави Аретино вкъщи.
В следващата част — сдобиването с магийките — беше най-добре да се мине без човешко участие.
Аззи тръгна веднага. Използва сезонния си пропуск за Тайните пътища към Ада, за да мине директно през небесната твърд до река Стикс. Тайният път го закара в Централната разпределителна гара. В чакалнята висеше Дяволско разписание за всички кътчета на Ада — мигащи светлинки показваха кои влакове ще тръгнат скоро. Дълги редици от влакове — много от тях теглени от парни локомотиви — се простираха, докъдето ти поглед стига. Пред всеки стърчеше кондуктор и си поглеждаше нетърпеливо часовника, докато дъвчеше обяда си от кесия.