Просто шеметен фарс [bg]

— Трябват ми магийки, които да заведат едни хора до едни светилници. Седем на брой.

— Достатъчно прям си — каза чиновникът. — Как смяташ да задействаш магийките? Най-простата само би им показала посоката — дава им адреса и толкоз. Обикновено тя представлява късче пергамент или глинен чиреп, или вехто парче кожа, на които са написани съответните думи, например „Тръгни направо към кръстопътя, после свий надясно и върви, докато стигнеш големия бухал.“ Това е типично наставление за подобен род магийки.

Аззи поклати глава.

— Искам магийките да заведат моите хора до свещниците, които ще са скрити някъде в реалния свят.

— Така наречения реален свят, искаш да кажеш — поправи го чиновникът. — Добре, значи искаш магийка, която не само казва на съответния човек накъде да върви, но притежава и силата да го заведе на съответното място.

— Ей, това е — каза Аззи.

— Твоите хора какво знаят за магийките?

— Съвсем малко, предполагам.

— Точно от това се страхувах. Предполага ли се, че магийката трябва да предпазва по някакъв начин собственика си по пътя му към светилниците?

— Това ще струва повече, нали?

— Естествено.

— Тогава не. Никакво предпазване. Нека и да рискуват малко, то си трябва.

— Та, значи, трябва ти магийка с вградена сила; и да може да сочи дали притежателят й върви по верния път — да трака или да святка, или пък да пее, нещо от сорта, а после, предполагам, щом човекът стигне където трябва — на мястото, където са светилниците, — да му даде някакъв сигнал.

— Е, ще трябва да е нещо повече от сигнал — рече Аззи. — Не искам да им остава никакво съмнение, че са намерили каквото трябва.

— В такъв случай по-добре използвай магийка на половинки.

— Това не го знам какво е.

— Халдейски номер. Магийката се състои от две части. Магьосникът — това си ти — поставя едната половинка на мястото, където трябва да стигне реципиентът. На сигурно място, да речем. После пък, да кажем, реципиентът — притежателят на другата половинка — попада в битка. Става напечено. Той се обръща към половинката от магийката и тя го отвежда по духовен път при другата половинка. Ако искаш бързо да измъкнеш някого отнякъде, няма по-добър начин.

— Добре ми звучи. Мога да сложа седемте половинки близо до светилниците, а другите да раздам на моите хора и когато те задействат магийките, магийките да ги отведат, където трябва.

— Точно така. Сега, искаш ли освен това и един комплект вълшебни коне?

— Вълшебни коне ли? За какво, да му се не види, са ми вълшебни коне? Трябват ли ми за нещо?

— Всъщност не, но ако смяташ да има и публика, вълшебните коне допринасят за одухотвореността на спектакъла. Освен това добавят сложност и многоплановост.

— Не чак толкоз дълбока сложност, надявам се? Не знам колко ще са ми умни участниците. Но ако приемем, че са като повечето хора…

— Схванах — кимна чиновникът. — Усложненията с вълшебните коне би трябвало да са достатъчно прости, че хората ти да се справят с тях. Освен това конете добавят класа, и то голяма класа.