Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
— Да.
О’Ханлън взе думата.
— Знаеш ли какво имаш Тоби? Любвеобилно лице. Ако не бях вече сгоден за Кларк Гейбъл, щях да съм луд по теб. Ти си наивно сладък. Ако успееш да го вържеш както трябва, това може да ти донесе цяло шибано богатство.
— Да не говорим за богатото шибане — вметна Рейнгър.
— Ти може да се оправяш с неща, които другите не могат. Като момче от детски хор, което произнася четирибуквени думи и ти си мислиш, че е сладко, защото не вярваш да разбира какво говори. Като влезе, ти нали попита дали ние ще ти пишем вицовете? Отговорът е не. Това тук не е магазин за вицове. Това, което ще направим, е да ти покажем с какво разполагаш и как да го използваш. Ще ти скроим образ. Е, какво ще кажеш?
Тоби отново ги изгледа един по един, ухили се щастливо и каза:
— Да запретваме ръкави и — на работа.
След това Тоби обядваше всеки ден с О’Ханлън и Рейнгър в студията. Столовата на „20 Сенчъри фокс“ беше огромна зала, вечно пълна със звезди. Всеки божи ден Тоби се сблъскваше с Тайрън Пауър, Лорета Янг, Бети Грабъл, Дон Амичи, Алис Фей, Ричард Уидмарк, Виктор Мечър, братята Риц и десетки други. Някои седяха по масите в голямата зала, други обядваха в малката служебна стая до главната столова. Тоби обичаше да ги гледа. След време щеше да бъде един от тях, хората щяха да го молят за автограф. Вече бе поел по своя път и щеше да стане по-велик от всеки друг.
Алис Танър бе очарована от това, което се случваше с Тоби. „Знаех, че ще успееш, скъпи! Толкова се гордея с теб.“
Той се усмихваше и не казваше нищо.
Тоби водеше дълги разговори с О’Ханлън и Рейнгър за новата роля, която трябваше да направи.
— Значи той си мисли, че е добре възпитан и подготвен за живота, обаче всеки път, когато се сблъска с нещо, оплесква всичко — каза О’Ханлън.
— Какво да работи? — попита Рейнгър. — Да разбърква метафори?
— Този тип трябва да живее с майка си. Обича едно момиче, но го е страх да напусне дома си и да се ожени. Сгоден е за нея от пет години.
— Десет е по-смешно.
— Точно така! Десет години. Майка му би спряла и бесен пес. Всеки път, когато Тоби иска да се жени, тя се разболява от нова болест. Списание „Тайм“ й звъни всяка седмица, за да чуе новостите в медицината.
Тоби седеше и слушаше, очарован от бързия поток на диалога. Никога не бе работил с истински професионалисти и сега това му доставяше удоволствие. Особено след като бе станал център, на внимание. На О’Ханлън и Рейнгър им трябваха три седмици да напишат текст за Тоби и когато му го показаха, той бе потресен. Беше добър. Направи няколко предложения, добави един-два реда, зачеркна други два и Тоби Темпъл беше готов. Клифтън Лоурънс го повика.
— Правиш премиера събота вечер в „Боулинг Бол“.
Тоби го изгледа. Очакванията му бяха за „Сиро“ или „Трокадеро“.
— Какво представлява „Боулинг Бол“?
— Малък клуб на юг от „Западен Булевард“.
Тоби посърна.
— Никога не съм чувал за него.
— И те не са чували за теб. Това е целта, момчето ми. Ако там изгърмиш, никой няма да разбере.
Освен Клифтън Лоурънс.
„Боулинг Боул“ беше дупка. Не можеше да се опише иначе. Точно копие на десетките хиляди мръсни малки барчета, разпръснати из цялата страна. Пристан за неудачници. Тоби бе играл там хиляди пъти. Собствениците бяха все мъже на средна възраст, а посетителите — работници с дочени дрехи, отишли да изпълнят ритуалното събиране с приятелчетата си, да обсъдят уморените келнерки с дълбоките деколтета и да си кажат два-три мръсни вица над чаша евтино уиски или бира. Представлението се изнасяше на малко разчистено място в далечния край на стаята, където свиреха трима уморени музиканти. Програмата откри певец-хомосексуалист, последваха го акробатка в трико и накрая стриптизьорка със сънлива кобра.
Тоби бе седнал на маса в дъното на салона заедно с Клифтън Лоурънс, О’Ханлън и Рейнгър. Гледаше другите номера, слушаше публиката и се опитваше да прецени настроението й.
— Бираджии — каза презрително.
Клифтън отвори уста да го среже, но като видя изражението му, се въздържа. Тоби бе уплашен. Клифтън знаеше, че е играл преди на такива места, но сега беше друго. Беше изпит.