Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Лоурънс каза тихо:
— Ако успееш да сложиш бираджиите в джоба си, ония с шампанското са фасулска работа. Тези хора бачкат цял ден, Тоби. Когато излязат навън искат да получат нещо за париците си. Ако накараш тях да се смеят, ще можеш да накараш всеки.
В този момент Тоби чу конферансието да обявява неговото име.
— Избий ги, тигре! — каза О’Ханлън.
Тоби излезе.
Стоеше на сцената, напрегнат и съсредоточен. Изследваше публиката като разтревожен звяр, надушил опасност в гората.
Публиката бе хилядоглава ламя. Всяка глава бе различна и той трябваше да накара ламята да се смее. Пое дълбоко дъх. „Обичайте ме“ помоли се наум.
Започна да играе.
Никой не го слушаше. Никой не се засмя. Тоби почувства студена пот да избива на челото му. Номерът не ставаше. Задържа усмивката си и продължи да надвиква шума и говора. Не можеше да им привлече вниманието. Искаха си голите курви. Бяха ги залъгвали прекалено много вечери с бездарни, невесели комедианти. Тоби продължи да говори лице в лице с безразличието им. Продължаваше, защото нямаше какво друго да прави. Вдигна поглед и видя Клифтън Лоурънс и момчетата, които гледаха с угрижен вид.
Тоби говореше. В салона нямаше публика, просто хора, които говореха един с друг, обсъждаха проблемите си, живота си. Те не се интересуваха дали Тоби е там или на милион мили от тях. Дали е жив или мъртъв. Гърлото му пресъхна от страх и вече трудно изваждаше думите. С крайчеца на окото си видя как управителят тръгва към оркестъра. Щеше да започне музиката, да му изключат микрофона. Всичко свърши. Дланите му бяха мокри, а червата — пихтия. Имаше чувството, че по крака му се стича топла урина. Беше толкова нервен, че започна да бърка думите. Не му пукаше за Клифтън Лоурънс или за авторите. Бе изцяло обзет от срам. Управителят стоеше до оркестъра и говореше с музикантите. Те гледаха към Тоби и един от тях кимна. Тоби продължи отчаяно да говори, искаше да свърши час по-скоро, да избяга оттам и да се скрие.
Жена на средна възраст, седнала на масата точно пред Тоби се изхили на една от шегите. Компанията й спря и се заслуша. Тоби продължаваше да говори в транс. Другите на масата вече слушаха и се смееха. След това другата маса.
И другата. Бавно, разговорите стихнаха. Те го слушаха. Смехът започна да се чува все по-често. След това стана постоянен. И все по-силен. И по-силен. Хората в салона се бяха превърнали в публика. И той ги хвана. Хвана ги, мамицата им! Вече нямаше значение, че е в евтина кръчма, пълна с бирени търбуси. От значение бе само смехът им, любовта им. Те прииждаха към Тоби на вълни. Първо ги накара да се смеят, после — да викат. Никога не бяха виждали нещо подобно, нито в това унило място, нито някъде другаде. Ръкопляскаха и крещяха. Още преди да свърши, проклетниците направиха всичко на пух и прах. Бяха свидетели на раждането на феномен. Естествено, не подозираха. Но Клифтън Лоурънс, О’Ханлън и Рейнгър знаеха. И Тоби Темпъл го знаеше.
Господ най-после се бе проявил.
Преподобният Демиан замахна с горящата факла към лицето на Джоузефин и извика: „О, Всемогъщи Боже, изгори навеки злото в това грешно дете“, а сборището изрева: „Амин!“ Джоузефин чувстваше как пламъците близват лицето й, а преподобният Демиан извиси глас: „Помогни на тази грешница да прогони Дявола, о Боже. С молитвите си ний ще го изтръгнем, ще го изгорим, ще го удавим.“ Ръце я хванаха и потопиха лицето й в студената вода. Тя започна да се мята, да се бори за глътка въздух, докато гласовете припяваха в нощта и молеха Всемогъщия за помощ. Когато я извадиха, тя бе почти безчувствена. Преподобният Демиан обяви: „Благодари ти, Исусе мили, за твоята прошка. Тя е спасена! Тя е спасена!“ Настана голямо оживление, всички бяха с приповдигнат дух, освен Джоузефин, чиито главоболия станаха още по-лоши.
10
— Уредих ти договор в Лас Вегас — каза Клифтън на Тоби. — Говорих с Дик Ландри да поработи върху програмата ти. Той е най-добрият режисьор за нощни клубове в бизнеса.
— Фантастично! В кой хотел? „Фламинго“ или „Тъндърбърд“?
— „Оазис“.
— „Оазис“? — Тоби погледна да види дали Клиф не се шегува. — Никога не…
— Знам — усмихна се Клиф. — Никога не си чувал за него. Всичко е точно. И те не са чували за теб. Освен това те не наемат теб, а наемат мен. Разчитат на думата ми, че си добър.
— Не се безпокой — обеща Тоби. — Ще бъда.
Тоби каза новината на Алис Танър, точно преди да тръгне за Лас Вегас.