Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
По някое време леко се пробуди.
„Юнис?“
„Тук съм, шефе. Спете сега.“
Той заспа отново.
7.
— Здрасти, Джейк!
— Здравей, Йохан. Как се чувстваш?
— Зъл като лисица с опашка в капан, освен когато тези тирани ме дрогират с нещо, което ме прави благ и отстъпчив, въпреки че не искам да съм такъв. Къде беше, по дяволите? Защо не дойде веднага щом пратих да те повикат?
— На почивка. Първата свястна почивка от петнайсет години. Някакви възражения?
— Не се зъби. Имаш хубав тен. И си поотслабнал. Добре де, макар че ми е малко мъчно, задето не дотича веднага, щом ти подсвирнах. Обиден съм ти.
— Не ме лъжи, не си от обидчивите. Никога не си бил.
— Виж, Джейк, и аз имам чувства като другите хора. Само че се старая да не ги показвам. Но, проклет да си, ти ми трябваше!
Адвокатът поклати глава.
— Не ти трябвам, поне засега. Зная какво си искал от мен — да се намеся в работата на доктор Хедрик по твоя случай. Което не бих могъл да направя. Досетих се и удължих почивката си с още няколко дни, за да избегна излишни препирни.
Йохан му се ухили.
— Винаги безкомпромисен, а, Джейк? Добре де, не съм от хората, които плачат за вчерашни грижи. Но сега, след като се върна, виж какво смятам — Хедрик е добър лекар, но малко преиграва с мен, а това не е необходимо. Време е да смени песента. Ще ти кажа какво искам, а ти ще го предадеш в подходяща форма на Хедрик — като се озъби, припомни му, че не е незаменим.
— Не.
— Какво искаш да кажеш с това „не“?
— Искам да кажа, скъпи Йохан, че имаш нужда от постоянни лекарски грижи. Досега не съм си позволявал да се меся в работата на доктор Хедрик и не мисля да го правя.
— О, за Бога, Джейк! Да, зная, че го правиш за мое добро. Но изглежда, не разбираш напълно положението. Вече не съм в критично състояние, напротив, оздравявам. Знаеш ли какво направих тази сутрин по време на физиотерапията? Помръднах с десния си показалец. Съвсем целенасочено, Джейк! Имаш ли представа какво значи това?
— Значи, че можеш да залагаш на аукциони. И да повикаш келнера.
— Майната ти! Мърдах и пръстите на краката! Джейк, след седмица ще ходя без чужда помощ! Вече прекарвам повече от трийсет минути без този корсет, изкуствения бял дроб, а и когато ми го поставят, той само подпомага дишането, не го командва. И въпреки този невероятен напредък продължават да се отнасят с мен като с лабораторна маймуна. Държат ме буден само определено време през деня — тези негодници дори са ме обръснали, докато спя, и един Господ знае какво още. Връзват ме за леглото почти непрестанно, освен когато идват да ме масажират. Ако не ти се вярва, повдигни чаршафа. Джейк, аз съм затворник в собствения си дом.
Соломон не помръдна.
— Вярвам ти.
— Премести си стола, за да те виждам по-добре. Дори са ми обездвижили главата — защо е необходимо пък това?
— Нямам представа. Питай доктора. — Соломон не помръдна от мястото си.
— Попитах теб… писна ми да се държат с мен, сякаш съм в казармата.
— Йохане, казах ти вече, не мога да се изказвам по въпроси, които са извън моята компетенция. Няма никакво съмнение, че състоянието ти се подобрява. Но само глупак би сменил нападател, който вкарва голове. Лично аз не вярвах, че ще преживееш тази операция. Предполагам, че ти също.
— Ами… ако трябва да съм честен, така е. Заложих си живота — в буквалния смисъл — на доста слаба, но перспективна карта. Но все пак спечелих.
— Тогава защо не си благодарен, а се държиш като глезено дете?
— Нали ме познаваш, Джейк — такъв съм си. Ето, че сега говориш като мен.
— Въобще не желая да говоря като теб. Но все пак трябваше да ме чуеш. Покажи малко благодарност. Благодари на Бога — и на доктор Хедрик.
— И на доктор Бойл, Джейк. Благодарен съм им — наистина. Измъкнаха ме от ноктите на смъртта — вече имам всички причини да очаквам един чудесен нов живот, а изгубих само няколко седмици. Не можеш да си представиш колко съм им благодарен, няма думи, които да го опишат. Очите ми пак са силни и виждам оттенъци на цветовете, които бях забравил. Чувам тонове, каквито не бях чувал от години. Карам ги да ми пускат симфонии и мога да проследя пиколата чак до горе. И цигулките. Сега вече улавям всички високи тонове — дори новият ми глас е по-висок, сигурно е бил тенор. И мога да подушвам, Джейк — нещо, което също ми бе отнето много отдавна. Сестра, приближете се, ако обичате, за да ви помириша.
Сестрата, красива червенокоса девойка, не отговори и се засмя, но въпреки това се доближи до леглото. Йохан продължи:
— Вече ми позволяват да се храня — веднъж дневно, дъвча и преглъщам, няма я вече проклетата тръба. Джейк, знаеш ли, че пшеничната каша е по-вкусна от филе миньон? Защото аз го научих чак сега. По дяволите, всичко е ужасно вкусно, бях забравил, че храненето може да доставя удоволствие. Джейк, чувствам се толкова добре в новото си тяло, че нямам търпение да изляза навън, да се изкатеря на някой хълм, да седна под дърво и да се заслушам в чуруликането на птичките. И да гледам облаците. Ще се пека на слънце, ще карам зимни кънки. Ще танцувам. Представяш ли си, Джейк, ще танцувам!