Последната нощ на „Титаник“

Това бе обичайна роля за Исмей, но не и единствената. Понякога той предпочиташе роля на пасажер. От началото на рейса до сега се бе преобразявал вече няколко пъти. В Куинзтаун например беше нещо като суперкапитан. Определи на главният механик Бел скоростта, която искаше да поддържа през различните етапи на рейса. Премести времето за пристигане в Ню Йорк в сряда сутринта вместо във вторник вечерта. Даже не се посъветва с капитана.

След това, в открито море, Исмей беше предимно пътник, който се наслаждаваше на прекрасната кухня на ресторанта „А ла Карт“… шъфълборд… бридж… чай с кифли в неговия стол от лявата страна на палуба А.

Тази неделя той бе дотолкова член на екипажа, че да узнае за пристигналата от друг кораб радиограма за появата на лед. В ярко осветения слънчев Палм Корт, в момента, в който фанфаристът тръбеше за обяд, капитан Смит му подаде предупреждение от „Балтик“. По време на следобеда Исмей (който много обичаше да напомня на хората кой е) го измъкна от джоба си и помаха с него на г-жа Райърсън и г-жа Тейър. В пушалния салон, преди вечеря, където залезът все още гореше през кехлибарено оцветените прозорци, капитан Смит поиска и си взе съобщението обратно. След това Исмей се отправи към ресторанта, безупречен във вечерното си обрекло, приличащ много на пътник от първа класа.

След сблъскването отново се превърна в част от екипажа — с капитана на мостика… консултация с главния механик Бел… сега въпреки камшичните слова на петия помощник Лоу командваше около лодките.

Тогава му хрумна друга идея. В последния момент той внезапно се покатери в лодка В. Спуснаха я с четиридесет и двама души, включително и Брюс Исмей — просто един пътник.

Повечето от пасажерите се държаха различно. Уилям Т. Стед, независим както винаги, седеше и четеше самотен в пушалния салон на първа класа. На минаващия огняр Кемиш му се стори, че той възнамерява да остане на това място, каквото и да се случи.

Свещеникът Робърт Д. Бейтмън от Джаксънвил стоеше навън и наблюдаваше как снаха му г-жа Ада Болс се качва в лодката:

— Ако не те срещна пак на този свят — извика той, — ще те срещна на оня.

Когато лодката тръгна надолу той отвърза вратовръзката си и я хвърли към нея за талисман.

Джордж Уайдънър и Джон Тейър подпрени на перилата на лодъчната палуба, тихо си говореха за нещо. Обратно на догадката на младия Джек, баща му не беше в лодката и нямаше никакво намерение да ползва такава. Малко по-нататък Арчи Бът, Кларънс Мур, Артър Райърсън и Уолтър Дъглас стояха заедно мълчаливо. Майор Бът бе притихнал, нямаше пистолет, не вземаше активно участие в евакуацията и не беше на чело, както по-късно разказваше мълвата.

Още по-назад Джей Етс, описван като комарджия, който мечтае да извърши убийство по време на първия рейс, стоеше самотен и неприветлив. Той връчи на една от влизащите в лодка жени откъсната страница от джобно тефтерче, на което бе написано: „Ако се спасите, уведомете сестра ми, г-жа Ф. Д. Адамс от Финлей, Охайо. Загинал: Д. Х. Роджърс (това бе един от неговите псевдоними)“.