Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
„Там, откъдето идваш, имате ли аспирин?“
„За пръв път го чувам. Това магия ли е или лекарство?“
„Мисля, че и двете.“
Еди влезе в павилиона и купи кутия анацин. Върна се до снекбара и взе два огромни хотдога (Хенри ги наричаше „Годзила-дог“) и голяма чаша пепси. Започна да полива кренвиршите с горчица и кетчуп, когато се сети, че не са за него. Нямаше представа дали Роланд не е вегетарианец. Нямаше представа дали тази храна нямаше да убие човека, настанил се в съзнанието му.
„Е, много е късно“ — помисли си той. Когато Роланд говореше — особено, когато действаше — Еди бе сигурен, че всичко това е действителност. Когато Стрелецът се умълчаваше, чувството, че сънува — невероятно реален сън, който бе започнал в самолета — отново го обземаше.
Мъжът му бе доверил, че може да отнесе храната в своя собствен свят. „Вече го направих — бе казал той, — докато ти спеше.“ На Еди не му се вярваше, но онзи го увери, че е истина.
„Трябва много да внимаваме — каза той. — Двама митнически агенти ме наблюдават… НИ наблюдават.“
„Зная, че трябва да внимаваме — обади се Роланд. — Не са двама; петима са.“ Еди внезапно преживя едно от най-странните неща в живота си. Не помръдваше очите си, но чувстваше как те се движат. Роланд ги движеше.
Някакъв тип говореше по телефона.
Жена седеше на една пейка и ровеше в чантата си.
Чернокож младеж, много красив, ако не беше заешката устна, която хирурзите не бяха успели да отстранят напълно, разглеждаше щанда до павилиона, от който Еди току-що бе излязъл.
На пръв поглед тези хора изглеждаха съвсем обикновени, но въпреки това Еди разбра, че го следят. Те бяха като скрити образи в детски пъзел; видиш ли ги веднъж, не можеш да ги изгубиш. Лицето му пламна, защото другият му бе показал това, което сам би трябвало да види. Бе забелязал само двама. Тези тримата бяха по-опитни, но не достатъчно. Очите на човека, който говореше по телефона, не блуждаеха разсеяно, а гледаха право в Еди. Жената, ровеща в чантата си, така и не намираше това, което търсеше, но и не се отказваше, а продължаваше да тършува. А купувачът бе разгледал всяка блуза на щанда поне десет пъти.
Изведнъж той се почувства като петгодишно хлапе, което се страхува да пресече улицата, ако Хенри не го държи за ръка.
„Не се притеснявай — успокои го Роланд. — Не се тревожи и за храната. Ял съм и буболечки, при това живи, които пълзяха в гърлото ми.“
„Да, но това е Ню Йорк“ — отвърна младежът. Занесе двата хотдога и пепси-колата в далечния край на бара и се обърна с гръб към главната зала на терминала. Сетне погледна в левия ъгъл. Изпъкнало огледало отразяваше всичко като свръхчувствително око. Младежът огледа преследвачите; нито един не бе достатъчно близко да види храната и пепси-колата, а това беше добре, защото той нямаше и най-малката представа какво ще се случи с тях.
„Сложи астина върху тия неща с месото. Сетне вземи всичко.“
„Нарича се «аспирин».“
„Добре. Наречи го както искаш, Зат…“
„Еди. Просто го направи.“
Той извади аспирина от пликчето, което бе пъхнал в джоба си, сетне понечи да го остави до единия хотдог, когато внезапно проумя, че Роланд няма да може да махне капака на картонената чаша. Направи го сам, изсипа три хапчета върху едната салфетка, поколеба се, сетне добави още три.
„Три сега, три по-късно — каза той. — Ако има по-късно.“
„Добре. Благодаря ти.“
„А сега какво?“
„Вземи всичко.“
Еди отново погледна в изпъкналото огледало. Двама агенти приближаваха с небрежна походка снекбара, може би предчувстваха, че сега заподозреният ще направи някакъв фокус и искаха да го проследят по-отблизо. Еди трябваше да действа колкото се може по-бързо.
Взе всичко и почувства топлината на кренвиршите в меките бели хлебчета и студенината на пепси-колата. В този момент приличаше на баща, който се кани да занесе закуска на децата си… и тогава всичко започна да се размива.
Сведе поглед, очите му започнаха да се разширяват, да се разширяват, докато най-сетне почувства, че скоро ще изскочат от орбитите и ще увиснат на нервните влакна.
Виждаше кренвиршите през хлебчетата. Виждаше пепси-колата, ледено студената течност бе приела формата на чашата, която вече я нямаше.
Дланите му се плъзнаха една към друга, съпротивлението между тях постепенно намаляваше… сетне се допряха. Храната… салфетките… пепси-колата… шестте хапчета аспирин… изчезна всичко, което бе държал.
„Все едно Исус да слезе на земята и да засвири на цигулка“ — помисли си вцепененият Еди и хвърли поглед към огледалото.