Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
— Какво ще кажеш за дупката в корема си? Откъде се взе, а? — Трети агент сочеше мястото, където Еди се бе порязал. Раната най-сетне бе престанала да кърви, но тъмночервената коричка щеше да се разкъса при най-лекото движение. Младежът посочи възпалената кожа.
— Сърби ме. — Това беше самата истина. — Заспах в самолета — питайте стюардесата, ако не ми вярвате…
— Защо да не ти вярваме?
— Не зная. Често ли хващате наркотрафиканти, които заспиват в самолета? — Замълча, остави им време за размисъл, сетне вдигна ръце. Някои от ноктите му бяха счупени. Други бяха изгризани. Когато се надрусаш, бе забелязал той, ноктите стават любимата ти дъвка. — Не мога да се отуча да не се драскам, докато спя.
— Или докато си бил надрусан. Това може да е белег от игла. — Еди знаеше, че това е невъзможно. Ако си биеш инжекция толкова близо до слънчевия сплит, който бе командният пулт на нервната система, никога няма да можеш да повториш.
— Я ме оставете на мира — сопна се той. — Приближихте се до лицето ми достатъчно близо, за да огледате зениците ми. Знаете, че не съм се друсал.
Третият митнически агент злобно го изгледа.
— За невинно агънце, на каквото се преструваш, знаеш прекалено много за наркотиците, момче.
— Онова, което не съм видял във филмите, съм прочел в „Рийдърс Дайджест“. А сега ми кажете колко пъти ще трябва да повтаряме всичко това.
Четвъртият агент държеше малък найлонов плик.
— Това са влакна. Ще ги изследваме в лабораторията, но отсега знаем, че са останали от лейкопласт.
— Не си взех душ, преди да напусна хотела — каза Еди за четвърти път. — Лежах край басейна, пекох се на слънце. Опитвах се да излекувам обрива си. Обривът от алергията. Заспах. Извадих късмет, че успях да хвана самолета. Наложи се да тичам като луд. Нямам представа какво е полепнало по тялото ми.
Друг агент прокара пръст по кожата от вътрешната страна на ръката му.
— И това не са следи от убождания, нали?
Еди отблъсна ръката му.
— Ухапвания от комари. Вече ви казах. Почти зараснаха. За Бога, слепи ли сте!
Не бяха слепи. Той беше престанал да се боцка в ръката преди месец. Когато се налагаше да се надруса, се инжектираше в горната част на бедрото си… както направи в нощта, когато Жълтеникавият най-после му донесе свестен наркотик. Обикновено само смъркаше кокаин, което вече не задоволяваше Хенри. Това пораждаше чувства, които той още не можеше да определи точно… смесица от гордост и срам. Ако погледнеха там, ако отместеха тестисите му, щеше да си навлече големи неприятности. А една кръвна проба би му докарала още по-големи ядове. Но те не можеха да изискат кръвна проба, без да разполагат с доказателства. А доказателства нямаха. Знаеха всичко, но не можеха да докажат нищо. Има разлика между искане и можене, казваше скъпата му стара майка.
— Ухапвания от комар, а?
— Да.
— А червеникавият белег е останал от алергична реакция.
— Точно така. Имах алергия още преди да отида на Бахамските острови; но не беше нещо сериозно.
— Имал алергия, преди да отиде там — каза един от мъжете на свой колега.
— А-ха — потвърди вторият.
— Ти вярваш ли му?
— Разбира се.
— А в Дядо Коледа вярваш ли?
— Разбира се. Когато бях дете, дори се снимах с него. — Той погледна Еди. — Имаш ли снимка на този прословут червеникав белег, преди да предприемеш малкото си пътуване, Еди?
Младежът не отговори.
— Ако си чист, защо да не ти направим кръвна проба? — Това отново бе първият агент, онзи с цигарата в крайчеца на устата си. Тя бе изгоряла почти до филтъра.
Еди изведнъж се ядоса — направо побесня от гняв. Заслуша се във вътрешния глас.
„Браво“ — каза гласът и в тона му Еди долови нещо повече от съгласие, усети одобрение. Така се чувстваше, когато Хенри го прегръщаше, разрошваше косата му, удряше го по рамото и казваше: „Добре се справи, хлапе!“
— Знаете, че съм чист. — Той стана внезапно — толкова внезапно, че те отстъпиха назад. Погледна пушача, който бе най — близо до него. — И ще ти кажа нещо, малкия, ако не разкараш тая цигара от лицето ми, ще ти я избия с плесник.
Онзи се отдръпна.
— Вие, момчета, вече сте изпразнили резервоара на тоалетната в самолета. Божичко, за това време сигурно сте го прегледали три пъти! Претърсихте и багажа ми. Наведох се и позволих на един от вас да пъхне пръста си — сигурно това беше най — дългият пръст на света — в задника ми. Страхувах се да погледна надолу. Боях се, че ще видя нокътя на този тип да се подава през члена ми.
Той ги огледа.
— Бърникахте в задника ми, бърникахте багажа ми, седя пред вас по гащи, а вие димите право в лицето ми. Искате кръвна проба, така ли? Доведете някой, който да ми вземе кръв.