Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Вратата беше изчезнала… Роланд също бе изчезнал от съзнанието му.
„Добър апетит, приятелю“ — пожела му младежът…, но нима това странно присъствие, което наричаше себе си Роланд, можеше да му бъде приятел? Не беше съвсем сигурен. Човекът наистина го бе спасил, но това не означаваше, че е добър самарянин.
И все пак Еди го харесваше. Страхуваше се от него… но го харесваше.
Подозираше, че с течение на времето ще го обикне както обичаше Хенри.
„Добър апетит, страннико — помисли си. — Добър апетит, остани жив… и се върни.“
Близо до него имаше няколко изцапани с горчица салфетки, оставени от предишен клиент. Той ги смачка на топка и на излизане ги запрати в кошчето до вратата; предъвка с празна уста, сякаш преглъщаше последния си залък. Дори се оригна наужким, когато мина покрай чернокожия и се насочи към табелките, на които пишеше „БАГАЖ“ и „ИЗХОД“.
— Не можа ли да си избереш риза? — подхвърли на негъра.
— Моля? — обърна се чернокожият, който се преструваше, че гледа разписанието на „Америкън Еърлайнс“.
— Мисля, че ти трябва някоя с надпис „НАХРАНЕТЕ МЕ, УВОЛНЕН СЪМ ОТ ДЪРЖАВНА СЛУЖБА“ — каза Еди и от мина.
Докато слизаше по стълбите, видя как жената, която ровеше в чантата си, набързо я затвори и стана от пейката.
„О, Господи, все едно, че наблюдавам парада по случай Деня на благодарността.“
Това бе един дяволски странен ден и той подозираше, че ще се случат още интересни събития.
5
Когато Роланд видя ракообразните чудовища да излизат отново от водата (явно появата им не бе свързана с прилива, привличаше ги тъмнината), той напусна Еди Дийн, за да премести тялото си, преди отвратителните същества да го открият и изядат.
Бе очаквал болката, беше се подготвил. Толкова често бе живял с нея, че тя се бе превърнала в негова стара приятелка. И въпреки това бе учуден от бързината, с която температурата му се покачваше, а силите му отслабваха. Този път наистина умираше. Дали в света на Затворника имаше достатъчно силно лекарство, че да го спаси? Може би. Но ако не го вземеше през следващите шест или най-много осем часа, вече нямаше да има значение. Ако положението продължеше да се влошава, нито лекарство, нито магия в онзи или в който и да било друг свят щяха да го изправят на крака.
Не можеше да ходи. Налагаше се да пълзи.
Канеше се да премине обратно в странния свят, когато видя смачкания на топка лейкопласт и торбичките с дяволския прах. Ако ги оставеше тук, рачищата със сигурност щяха да разкъсат торбичките. Ветрецът щеше да разнесе праха. „Така му се пада“ — каза си Стрелецът, но това не биваше да се случи. Еди щеше да загази много сериозно, ако не успееше да върне белия прах. Почти невъзможно е да блъфираш хора като Балазар; поне какъвто си го представяше. Той щеше да пожелае да види за какво е платил и докато траеше проверката, в Еди щяха да бъдат насочени толкова пистолети, че с тях да се въоръжи малка армия.
Стрелецът прехвърли през врата си обвитите с лейкопласт торбички. Сетне запълзя по брега.
Бе изминал двайсетина метра — достатъчно далеч, за да се почувства на сигурно място, поне така бе преценил — когато изпита ужасяващото чувство, че се отдалечава от вратата. Какво, за Бога, го бе накарало да си го помисли?
Обърна глава и видя вратата; тя не бе останала долу на брега, а се намираше само на метър от него. Втренчи поглед в нея и осъзна, че сам би се досетил за това, ако не бяха треската и шумът, който вдигаха инквизиторите, обсипващи Еди с безкрайните си въпроси къде, кога, как, защо (въпроси, които се сливаха с ужасяващото чаткане на съществата, изпълзели от вълните: „Дад-а-чок? Дад-а-чум? Дид-а-чик?“).
„Сега вратата ме следва — помисли си той. — Преследва и двама ни като проклятие, от което никога не ще се отървем.“ Всичко това не подлежеше на никакво съмнение… както и още нещо.
Ако вратата между тях се затвореше, щеше да се затвори завинаги.
„Когато това се случи — помисли си мрачно Роланд — той трябва да е от тази страна. С мен.“
„Какъв образец за добродетел си, стрелецо! — изсмя се мъжът в черно. Той явно бе заел постоянно място в главата му. — Уби момчето; принесе го в жертва, за да ме хванеш, и предполагам, да отвориш вратата между световете. Сега възнамеряваш да използваш един по един тези трима души и да ги обречеш на нещо, което не би издържал — на живот в чужд свят, където ще умрат бързо като животни от зоопарк, пуснати сред дивата природа.“
„Кулата — ядоса се Роланд. — Стигна ли веднъж до Кулата, изпълня ли своето дело, извърша ли този акт на възкресение или изкупление, те…“