Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
— Здрасти, момче — изрече Кол. — Чух, че си имал неприятности.
— Нищо особено — отвърна Еди. Усети, че драска дланите си с нокти, типичен жест на наркоман, от който се стараеше да се въздържа по време на разпита. С усилие на волята престана. Кол се подсмихваше, а той копнееше да изтрие усмивката му с юмрук. Би могъл да го стори… ако не беше Джак. Джак продължаваше да гледа право напред; приличаше на човек, погълнат от собствените си първобитни мисли, човек, който виждаше света в бяло и черно — според ограничения си интелект, за който подсказваше външният му вид. Но Еди знаеше, че само за един ден той щеше да види повече, отколкото Кол Винсънт през целия си живот.
— Е, радвам се — каза Кол. — Радвам се.
Настъпи мълчание. Кол погледна Еди, усмихна се в очакване младежът да повтори „танца на наркомана“ — да зачеше длани, да запристъпва от крак на крак като хлапе, което иска да отиде до тоалетната. Но най-вече очакваше Еди да попита какво се е случило и дали имат малко дрога у себе си.
Младежът безстрастно се взираше в него и дори не помръдваше.
Ветрецът понесе из паркинга опаковка от шоколадче. Шумоленето и по асфалта и хрипливото тракане на буталата на пикапа бяха единствените шумове, които се чуваха.
Самоуверената усмивка на Винсънт започна да помръква.
— Скачай вътре, Еди — нареди Джак, без да се оглежда. — Да се поразходим.
— Къде отиваме? — нахакано попита младежът.
— При Балазар. — Джак изобщо не се обърна. Беше поставил ръце на волана. Голям пръстен от масивно злато, украсен с оникс, който блестеше като око на гигантско насекомо, блещукаше на средния му пръст. — Интересува се какво става със стоката му.
— У мен е. На сигурно място.
— Добре. Значи всичко е наред — никой няма повод за тревога — заключи той, като продължи да гледа пред себе си.
— Искам първо да се прибера вкъщи — каза Еди. — Да се преоблека, да поговоря с Хенри…
— И да се надрусам — довърши Кол, като се ухили и разкри Големите си пожълтели зъби. — Само че няма с какво да го направиш, малкия.
„Дад-а-чум?“ — произнесе Стрелецът и думите му отекнаха в съзнанието на Еди; и двамата потръпнаха.
Кол забеляза треперенето и устните му се разтегнаха в още по-широка усмивка. „О, за това става въпрос — говореше тази усмивка. — За «танца на наркомана».“
— Защо казваш това?
— Господин Балазар реши, че предпочита апартаментът ви да е чист — обясни Джак, без да обърне глава. Виждаше всичко, макар да не се извръщаше, което страничният наблюдател би помислил за невъзможно за подобен човек. — Ако някой реши да ви погостува.
— Някой със заповед за обиск например — добави Кол и подозрително изгледа Еди. Младежът усети, че на Роланд също му идва да разбие с юмрук развалените зъби, които правеха усмивката на Винсънт толкова отвратителна. Единомислието им го развесели. — Господин Балазар изпрати да измият стените и да почистят килимите с прахосмукачка, като при това няма да ти вземе нито цент, Еди!
„Сега ще ме попиташ какво имам у себе си — говореше усмивката на Кол. — О, да, зная, че ще ме попиташ, момчето ми. Защото можеш да не обичаш продавача на бонбони, но обичаш самите бонбони, нали така? И след като знаеш, че Балазар се е погрижил личните ти запаси да изчезнат…“
Внезапно една мисъл, едновременно неприятна и ужасяваща, осени Еди. Ако запасите му бяха изчезнали…
— Къде е Хенри? — попита той толкова рязко, че Кол се дръпна назад изненадан.
Джак Андолини най-сетне обърна глава. Направи го толкова бавно, сякаш това беше действие, което извършваше изключително рядко, и то с цената на големи жертви. Човек можеше да очаква прешлените му да запукат в основата на дебелия му врат.
— На сигурно място — отговори и върна главата си в първоначалното и положение.
Еди стоеше до пикапа и усещаше как надигналата се вълна от паника се опитва да нахлуе в мислите му и да обърка логичния им порядък. Изведнъж нуждата да се надруса, която досега успешно бе потискал, се оказа по-силна от него. Трябваше да вземе нещо.
„Престани! — гласът на Роланд прокънтя в съзнанието му толкова гръмогласно, че младежът трепна. Кол, който прие гримасата му на болка и изненада за поредното изпълнение на Еди Наркомана, отново се ухили. — Престани! Аз ще те контролирам!“
„Нищо не разбираш! Той е мой брат! Той е мой брат. Балазар е прибрал брат ми!“