Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
Реакцията на офицера на арестера беше автоматична. Той свали пръста си от спусъка на ръкохватката и извика:
— Какво не е наред, по дяволите?
Над платформата на РК-то отвъд полосата за кацане зелената светлина, сигнализираща „чиста полоса“ угасна и се появи червена: „палубата не е свободна“.
Хю Скидмор съсредоточено наблюдаваше Интрудъра А-6, който почти бе достигнал рампата, когато с периферното си зрение забеляза червената светлина. Трябваше мигновено да вземе решение. Нямаше как да разбере защо палубата не е готова — знаеше само, че това е така. Можеше някой самолет да е излязъл на полосата или човек да е навлязъл в опасната зона... Можеха да се случат стотици неща и всички те бяха опасни.
Затова Хю Скидмор натисна червеното копче на ръкохватката си и включи червените мигащи светлини над топката. В същото време изрева по микрофона:
— На втори, на втори!
Блесналите светлини и радиосъобщението едновременно долетяха до съзнанието на Джейк Графтън. Реакцията му беше автоматична. Той даде докрай газ, обра въздушните спирачки и дръпна назад лоста за управление.
За разлика от буталните, реактивните двигатели не могат моментално да увеличават мощността: оборотите се увеличават с увеличаване на количеството гориво в горивните камери, което не може да става мигновено поради опасност от преобогатяване на горивната смес и откъсване на пламъка. А мощността зависи от оборотите. Тази нощ дърпането на лоста назад и постепенното увеличаване на мощността направи пропадането на А-6 по-полегато, след това го спря... на четири фута от палубата.
Ревящият самолет мина над третото въже с вдигнат нагоре нос, прибрани въздушни спирачки, с двигатели, излизащи на пълна мощност, но с висяща кука.
От позицията си близо до кърмата офицерът на арестера с ужас видя как куката докосна третото въже и след това закачи четвъртото. За миг самолетът продължи напред, а после сякаш замря във въздуха.
Борбата беше неравностойна: самолет с тегло осемнайсет тона се опитваше да издърпа кораб с тегло 95 000 тона. Корабът спечели. Самолетът падна като камък.
Когато прие командата за минаване на втори кръг, Джейк Графтън инстинктивно разбра, че вече е твърде късно. Корабът стоеше точно пред него, изпълвайки предното стъкло на фанара. Той запази оптимален ъгъл на атаката — по индикатора, дърпайки лоста назад и се опита да сгъне РУД-овете около упорите.
Джейк намери някак си копчето на СПУ-то, натисна го с левия си палец и изкрещя на Флап:
— Вдигни куката!
Но самолетът вече губеше скорост. Индикаторът на ъгъла на атаката показваше недостатъчна скорост и той хвърли поглед към циферблата на дублиращия прибор на таблото — тъкмо навреме, за да види как стрелката се движи в посока, обратна на часовниковата стрелка, към края на скалата.
В този миг се сгромолясаха от четири фута на палубата.
Ударът силно блъсна главата му напред, залепи го за седалката и го зашемети.
Джейк вдигна глава и опита да фокусира погледа си. Обзе го вледеняващ ужас. Спряхме ли? Или ще паднем от палубата? Замаян и уплашен до смърт, той не беше в състояние да види приборите в кабината и инстинктивно потегли лоста за осем градуса тангаж, като остави двигателите да работят на пълна мощност.
Старши ръководител-полетите избухна по радиото.
— Исусе Христе, защо го прати на втори толкова късно?
На платформата на РК-то Хю Скидмор едва успя да намери копчето на микрофона си, докато наблюдаваше безплодните усилия на А-6, който опъваше четвъртото въже с двигатели на пълна мощност. По някакво чудо самолетът бе останал цял-целеничък. Тук, на сто ярда зад двете реактивни сопла, шумът бе страхотен без защитен шлем: от оглушителния рев чак вътрешностите му се тресяха.
Без да дочака отговор от Скидмор, Шефът кресна по радиото на Джейк Графтън:
— Уловихме те, момче. Отнеми тия двигатели!
Изминаха дълги секунди, преди пилотът да се подчини. Накрая, след като го направи, Шефът се сети за Скидмор:
— РК, ако някога отново пратиш самолет на втори кръг толкова близо до този проклет кораб, аз лично ще дойда и ще хвърля глупавия ти задник зад борда. Разбра ли ме, безмозъчно копеле?
Скидмор овладя гласа си.
— Палубата не беше свободна, Шефе.
— По-късно ще се разправяме. Отпрати следващия на втори, за да успеем да откачим тоя разнебитен А-6 и да почистим лайната от кабината.
Самолетът, който се готвеше за кацане, беше още на половин миля от кораба, но Скидмор се подчини и включи червените светлини за минаване на втори кръг. След това чу, че двигателите на закачилия се на въжето А-6 заглъхват — пилотът беше затворил стоп-крановете.