Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
— Не, сър. Знаех, че сме минали точката за минаване на втори, затова се концентрирах върху топката и курса. Когато светнаха червените, трябва да съм се стъписал за част от секундата. След това реагирах автоматично — тангаж, прибрах въздушните спирачки, дадох газ докрай. Режимът и спирачките — добре, но не трябваше да увеличавам тангажа. Трябваше да го изпълня като простартиране, а не като нормално минаване на втори.
Халдейн наведе глава един милиметър надолу — леко кимване.
— Готов ли си за още две кацания?
— Мисля, че да, сър.
— Ако не искаш да летиш сега, ще те подкрепя. Без обяснения.
— Искам да летя сега, сър, ако ни дадат самолет.
— Колко кацания на самолетоносач имаш досега?
— До днешния ден триста двайсет и четири, сър.
— Колко от тях са нощни?
— Сто двайсет и седем, ако не се лъжа.
Халдейн кимна и каза:
— Първото нещо, на което си обръщам внимание след подобна критична ситуация е разпределението на вниманието. Като наблюдавам само един прибор, изоставам от събитията, от това, което става със самолета. Човек трябва наистина доста да се напъне, за да остане в течение на нещата.
— Да, сър — отговори Джейк и се усмихна.
Хареса му как Халдейн даде себе си за пример. Това е то класата.
— Ще го запомня, шкипер — добави пилотът.
— Добре — каза подполковникът и влезе в „Движение“, за да говори с диспечера.
— Благодарствено писмо до Исус, значи?
— Това беше най-доброто, което можах да измисля в момента. Не ми се сърди.
— Амин — въздъхна Джейк и направи опит да се отпусне. Те седяха на опашка пред първи катапулт зад дефлекторния щит и чакаха заминаването на един А-7. Джейк потегли авиохоризонта подсъзнателно и се намести удобно на седалката.
Още не можеше да се отърси от шока, но това състояние му беше познато и той се постара внимателно да огледа всичко. Крилете фиксирани, предкрилките и задкрилките — спуснати, стабилизаторът — нагласен, теглото — потвърдено, наместване в совалката, газ докрай, спирачките освободени, не забравяй катапултната ръкохватка, проверка на управлението, разходомери, обороти, температури... Светлините включени и... дум! Понесоха се по катапулта към мрака.
Краят на рампата. Тангаж, колесник, изкачване...
Всичко вървеше добре, докато не тръгнаха към топката. Джейк не можеше да стабилизира самолета. Беше прекалено нервен. Всяка корекция, която правеше, бе твърде голяма; всяка контракорекция — преувеличена. Самолетът играеше под и над глисада, ту се ускоряваше, ту забавяше. Прелетя рампата, разклащайки крилата, защото до последно се опитваше да нагласи курса. Всичко това плюс недостатъчно скорост стана причина да се закачи за второто въже.
На последния заход всичко се повтори. Тогава Джейк си даде сметка, че е напълно изтощен.
— Успокой се — каза му Флап, когато наближиха кораба.
— Опитвам се. Хайде, по дяволите, просто да приключваме с това, а?
Когато минаха над рампата, пилотът наведе носа и за по-сигурно леко намали газта, за да не го пратят на втори. Получи се, но на първото въже.
Едва успя да се измъкне от кабината. Беше толкова уморен, че му беше трудно да върви по палубата.
— Още един ден — още един долар — бодро каза Флап.
— Нещо такова — измънка Джейк, но толкова тихо, че Флап не го чу. Няма значение.
— Късно те пратих на втори, съжалявам — каза Хю Скидмор на Джейк в стаята за инструктаж. Рьководителите-кацане го чакаха, когато Графтън влезе там. Мониторът, поставен високо в ъгъла на стаята, беше включен и въртеше запис на злополуката — отново, отново и отново. Там беше и подполковник Халдейн. Стоеше мълчаливо, не проронваше и дума. Джейк и ръководителите-кацане гледаха записа два пъти.
— Имаш дълг към мен, Скидмор.
— Като се изключи този малък провал, първото ти кацане с простартиране беше о’кей, първото арестиране — о’кей, второто — задоволително, третото — о’кей. Петото кацане беше задоволително, а последното — незадоволително. За малко да те отпратя. Не искам повече такова нещо — търсене на палубата...
Скидмор погледна шкипера и словоохотливостта му секна. Задоволи се само с думите:
— Мисля, че при последното кацане беше малко уморен.
Джейк кимна. Накрая беше допуснал грешка и не се гордееше с това.
— При последното кацане наистина търсих палубата. Съжалявам!
Опита се да свие рамене, но нямаше достатъчно сили.
— А инцидента?
— Задоволително.
— Задоволително ли? Почакай малко...
Графтън знаеше, че е безполезно да спори с началството, но този заход му бе струвал прекалено много.
— Аз се движех добре, преди всичко да отиде по дяволите.
— Не чак толкова добре. По средата имаше малко по-висок режим и това те ускори ненужно. Направи корекция, но прекали. Когато наближи рампата, ти се движеше бавно и щеше да се закачиш за второто въже. Тогава те отпратих.