Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
През пролетта, в един ленив дъждовен ден в пристанището командирът му бе изчислил колко енергия погасява една машина при кацане на Ф-4 „Фантом“. Доколкото Джони си спомняше, излезе девет милиона фунтофута16. Девет милиона са много, каквото и да си говорим. Но, човече, тези самолети караха машината да пее!
Както и да я погледнеш, машината на арестера беше гениално изобретение. Джони Арбогаст беше момчето, което управляваше третата машина на „Колумбия“, и това си беше факт. Така поне му се струваше на него, син на заварчик от Котула, Тексас, който трябваше да се бори за всичко в своя живот.
Машината се състоеше от огромно хидравлично бутало, което се намираше във вътрешността на стоманен цилиндър с диаметър близо трийсет инча, поставен напречно на корабния кил. Дългият почти петдесет фута цилиндър с бутало стоеше в огромна стоманена рамка. Около буталото бяха намотани два кабела, дълги хиляда и двеста фута с дебелина едно цяло и пет осми от инча, усукани от стоманени нишки. Тези два кабела минаваха през макари, поставени в двата края на бутало, и го натискаха в цилиндъра, предавайки енергията на самолета, уловен на полетната палуба над главата на Джони. Количеството течност — чист етилен гликол или антифриз, — изтласквано от буталото извън цилиндъра през регулируема бленда, контролираше спирането на самолета. Джони нагласяше блендата за всяко кацане по заповед от Кулата.
За да бъде поддържано постоянно напрежение на въжето, когато самолетът на полетната палуба го опъва, двата му края бяха захванати за два демпфера, които сработваха едновременно. Тези бутала с дължина петдесет фута, поставени в цилиндри с диаметър около дванайсет инча, обираха хлабината в задния свободен край на машината, като по този начин държаха въжето постоянно опънато в системата.
Когато за пръв път се появи на борда на „Колумбия“, Джони остана впечатлен от историята, която му разказа командирът, за това как по време на арестиране единият демпфер скъсал крепителният си болт. Освободилият се демпфер, голям колкото телеграфен стълб, пробил алуминиевата преграда на машинното отделение, излязъл в коридора на ниво 0-3 и разсякъл на две един моряк, който отивал на обяд. Стоманеният кабел на демпфера минал като коса през преградите на дузина офицерски каюти, сякаш били от хартия. Демпферът се завъртял на 180 градуса и се върнал в машинното отделение, като се забил в машината като огромно копие. Из отделението се разхвърчали макари. Върху оператора се посипали късове разтопен метал. Всичко станало за около секунда и половина. За щастие самолетът на полетната палуба бил спрял, преди освободилият се кабел да се измъкне изцяло от машината, но машинното отделение било опустошено, а операторът бил откаран в лазарета в критично състояние.
В резултат на тази кратка история Джони Арбогаст разви навика да оглежда демпферите след всяко задействане. Тази нощ, след като нагласи машината за А-6, той забеляза нещо, което никога досега не беше виждал. Когато демпферите се прибраха обратно в цилиндрите след последното кацане, стоманеният кабел на единия се беше извил и излязъл с около шест инча от съединителната муфа, която свързваше края на кабела с буталото, подобно на градински маркуч.
Джони Арбогаст гледаше и не знаеше дали да вярва на очите си. Да, извивка.
Ако тази машина се претовари, кабелът може да се скъса точно тук, на извивката!
Джони взе в ръце микрофона, който висеше на гърдите му. Натисна бутона и изломоти:
— Номер три извън строя. Номер три не е готова.
— Какво? — обади се операторът от края на палубата, който вече беше съобщил на дежурния офицер на арестера, че всички машини са готови. Бе предал съобщението преди около половин, може би дори една минута.
— Номер три не е готова! — изрева Джони Арбогаст в микрофона си. — Полосата не е свободна!
И след това Джони постъпи така, както би постъпил всеки разумен човек: бързо свали наушниците и микрофона и хукна да се спасява.
Горе на пътеката около палубата операторът извика на дежурния:
— Номер три не е готова.
Офицерът все още беше на дясната ограничителна линия на полосата и не чу какво му каза операторът. Той погледна към приближаващия се А-6 и се наведе към моряка, който също гледаше през рамо към самолета. Самолетът беше почти над рампата.
— Полосата не е свободна! — крещеше морякът, опитвайки се да надвика нарастващия шум от двигателите на А-6.
16
Английска мярка за работа; един фунтофут = 0,13825 килограмометра — бел. пр.