Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
Дежурният на арестера вече беше събрал хората си на палубата. Те разглобяваха машина номер три. От тук нататък кацанията щяха да се правят само с три машини.
Скидмор се обърна към Риъл Маккой.
— Мисля, че аз ще опера пешкира.
Маккой продължаваше да гледа напред към А-6. Момчетата с жълтите ризи закачаха предния колесник на самолета за влекач. Той се обърна към Скидмор, който го гледаше в лицето.
Трябваше да каже нещо.
— Изглежда, че Шефът е станал с гъза нагоре. Скидмор кимна към кърмата.
— Мислех, че ще успее. Не предполагах, че е толкова близо.
— Е...
— О, по дяволите!
Джейк Графтън разтриваше врата си в служба „Движение“ — помещението под острова, откъдето се управляваше движението на всеки самолет на кораба. До него стоеше Флап Ле Бо. Някой се обаждаше на дежурния — най-вероятно човек от Оперативния контрол. Диспечерът слуша известно време, след това се наведе към Джейк и каза:
— Необходими са ти още две кацания. Злополуката ти беше четвъртото.
— Да.
— Ако се чувстваш готов, ще ти дам друг самолет и ще можеш да направиш последните си две кацания. А можеш и да изчакаш, докато пристигнем на Хаваите, където отново ще проведем цялата нощна подготовка. От теб зависи. Как предпочиташ?
Джейк попи с ръкав потта от челото и очите си.
— А може ли утре вечер? — попита той.
— Капитанът няма да държи кораба тук, близо до брега, само заради един пилот. Трябва да се отправим към Хаваите.
Джейк кимна. Основателна причина. Той разкърши рамене и бавно завъртя глава.
Страхът си беше отишъл. Е, добре — паниката. Но беше свършила. Още изпитваше последиците от адреналиновия шок, но това бе нормално.
— Добре съм — каза пилотът на дежурния, който се обърна да предаде съобщението.
Флап дръпна Джейк за ръкава.
— Не си длъжен да го правиш тази нощ. Сега няма война. Няма никакво значение дали ще зачетеш тази нощ или след седмица на Хаваите.
Джейк го погледна. Лекомисленото конте и непукист, с когото бе летял досега, го нямаше. Човекът до него беше сериозен, наблюдателен, интелигентен и се владееше напълно. Сигурно това беше легендарният Флап Ле Бо.
— Мога да се справя. Ти добре ли си?
— Добре съм, ако и ти си добре.
— Аз съм добре.
— Днес ти досаждах, само за да видя дали можеш да издържиш на малко напрежение. Видях, че можеш. Не си длъжен да доказваш нищо на никого.
Джейк поклати отрицателно глава.
— Трябва да опитам сега, за да знам следващия път, че мога да го направя.
На лицето на Ле Бо се появи следа от усмивка. Той едва забележимо кимна и се обърна към дежурния.
— Кой самолет ще ни дадат, диспечер? Попитай кратуните от четвърто и им кажи да донесат тук техническия дневник.
— „Ако обичате, сър!“
— Разбира се, сър. И нима пропуснах да кажа „ако обичате“? Какво ми става? Сигурно още съм уплашен. Знаете ли, още два инча — и щяхме да се превърнем в пудинг с шоколад и ванилия. Ако бяхме паднали два инча по-надолу, трябваше да ни събирате с лъжици. Ще напиша благодарствено писмо до Исус. Благодаря на Бога, това беше истинско изпитание, амин! Чувствам се прероден, амин! Може би нашето неочаквано избавление и моят екстаз са предизвикали известна небрежност в обноските ми на военен. Извинявам се. Разбирате, нали, сър?
— Екстаз! Каква тъпотия! Върви да седнеш ей там в ъгъла, запази благодарностите за себе си и си затваряй устата, докато празноглавите ти приятели донесат дневника, за да го прочете твоят пилот. Той може да чете, нали?
— О, да, сър. Той е от Флота, не от Морската пехота. Получил е солидно средно образование. Майка му ми каза, че е имал доста добър успех в училище, преди да...
Джейк Графтън се сети, че е жаден и има нужда да пусне една вода. Той излезе навън, за да реши и двата проблема.
Докато пиеше вода от чешмата в коридора пред служба „Движение“, пилотът осъзна, че до него стои подполковник Халдейн. Тази нощ Халдейн беше в униформа, а не в летателния си костюм. Наградите от кампаниите, в които бе участвал, окачени под златния знак на пилот от Флота, образуваха внушително цветно петно отдясно на гърдите му.
— Какво стана? — попита той Джейк.
— Късно ме пратиха на втори, сър. Бях почти, или всъщност направо над рампата. Както и да е, единственото, което разбрах тогава, беше, че свети червено и че РК-то крещи. И направих каквото трябва. Просто бях прекалено близо.
Докато Графтън говореше, Халдейн го гледаше в очите. След като млъкна, подполковникът продължи да го наблюдава напрегнато още пет секунди и накрая попита:
— Направи ли всичко както трябва?
Джейк Графтън тежко преглътна. Този ден просто не му вървеше.