Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
„Има и по-лоши места от този свят на стрелки, циферблати и светещи лампички — помисли си Джейк. — По-лоши места...“
Точно в седемнайсетата минута той за трети път прелетя точката, отвори въздушните спирачки и отпусна носа. Начало на захода. А-7, който бе изчаквал на пет хиляди фута, летеше на минута пред тях.
Джейк предаде:
— 511 напусна зоната в едно-седем, гориво 7,6.
— Прието, Боен Ас 511. Продължавай.
На пет хиляди фута височина Джейк намали снижението. Флап се обади по радиото:
— 511, хоризонтално.
— Прието, 511. Превключи бутон едно-седем.
Флап смени радиочестотите. Джейк внимателно наблюдаваше стрелката на ТАКАН-а и в случай на необходимост правеше корекции, за да се задържи на радиала. Скоро достигна 1200 фута. На десет мили спусна колесника и задкрилките. Това допълнително намали скоростта на самолета. Джейк провери индикацията за колесника и задкрилките. След малко скоростта се стабилизира на 120 възела. Флап изчете контролната карта преди кацане и Джейк отговори на всеки пункт.
Седем хиляди и петстотин паунда гориво. Той отвори главния резервоар и изпусна хиляда паунда в атмосферата. Ако беше изчислил правилно, щеше да мине над рампата точно с шест хиляди — максималното гориво за кацане на самолетоносач.
Джейк нагласи реостата на индикатора на ъгъла на атака — малка редица от светлинки в предната част на кабината — отляво, точно пред него. Тези светлинки показваха въздушната скорост, която сега беше малко нараснала. Желаната от него скорост бе 118 възела, затова той намали леко, после отново даде газ. Индикаторът посочи зададената скорост. Джейк провери скоростомера. Точно 118. Добре.
Ето го и корабът — ето там! Той изникна от черната Вселена като малки бели и червени светлинки, все още неясни и безформени. О, сега вече Джейк виждаше очертанията на полосата за кацане и малките червени светлини на кърмата, които му помагаха за посоката. Топката отляво на полосата за кацане, която му даваше визуална глисада, още не се виждаше.
— 511, намираш се малко под глисада, малко в ляво. Поправка надясно, на глисада... на глисада...
Когато му съобщиха за глисадата, Джейк отвори въздушните спирачки и се концентрира изцяло върху приборите. Трябваше да достигне и задържи шестстотин фута снижение, да държи курса, приборната скорост, крилете — хоризонтални, за да може самолетът да лети по идеалната траектория.
— Виждам топката — му каза Флап след две мили. Диспечерът се обади:
— Отклонение вляво. Коригирай.
Пилотът коригира курса, след това погледна напред. Да, от малките светлинки виждаше, че се е отклонил наляво. Когато отново излезе на правата, той отстрани корекцията. Носът на самолета продължаваше да сочи леко надясно от полосата за кацане. Това беше необходимо, тъй като вятърът не духаше точно по полосата — тя бе завъртяна на десет градуса вляво спрямо кила на кораба. С изключение на един случаен поглед напред, Джейк през цялото време следеше уредите.
— 511, три четвърти миля, докладвайте топката.
Пилотът погледна през предното стъкло. Ето я топката — в центъра между зелените бази. Курсът изглеждаше добър. Джейк включи микрофона и каза:
— 511, топка на Интрудър, 6,0.
Отговори му Скидмор — дежурният ръководител-кацане:
— Прието, топка. Изглеждате добре.
Топката се виждаше заедно със зелените хоризонтални бази. Когато бялата топка излезеше над базите, самолетът се намираше над глисада. Ако отидеше под тях, самолетът летеше ниско. Ако беше прекалено ниско, топката ставаше червена, кървавочервена — ясно предупреждение за неизбежна гибел, ако самолетът веднага не се качи на глисада. Задният край на кораба — рампата — беше в зоната на червената светлина и срещата с нея би била фатална за всеки.
Но колкото и важно бе да се поддържа точно глисадата, още по-важен бе правилният курс. Полосата за кацане беше 115 фута широка, а разпереността на крилете на А-6 — 52. Краищата ѝ бяха очертани от ограничителни линии, с наредени зад тях самолети. Носовете им и от двете страни стигаха почти до ограничителните линии. За да приземиш самолета, трябваше буквално да се промъкнеш в пролуката между спрените самолети.
Джейк трябваше внимателно да следи приборната скорост. Индикаторът на ъгъла на атаката много му помагаше. Беше нагласен така, че пилотът да го вижда, докато следи сигналите за направлението и глисадата. Всяко отклонение изискваше незабавна реакция от него, защото се отразяваше на вертикалната скорост и по този начин му пречеше да държи топката между базите. Недостатъчната скорост при прелитане над рампата беше коствала живота на мнозина авиатори от Флота.
Топката, направлението, ъгълът на атака — докато приближаваше кораба, очите на Джейк бяха в непрекъснато движение. В непосредствена близост пилотът се концентрира изцяло върху направлението и топката. Когато мина над рампата, той закова топката в средата — до опирането.