Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
Колесникът се удари в палубата и носът се тръсна надолу. Джейк Графтън обра въздушните спирачки и незабавно премести ръчките напред до упорите. Ръководителят-кацане крещеше по радиото: „На втори, на втори, на втори!“, в случай, че пилотът забравеше да даде газ или да потегли лоста преди ръба на палубата.
Джейк не забрави. Двигателите работеха с пълна мощност, когато Интрудърът се откъсна от палубата и отново потъна в мрака на нощта. Джейк задържа лоста назад, докато тангажът достигна десет градуса и се увери, че вертикалната скорост е положителна. Самолетът изкачваше. Колесник. Скоростта премина 185 възела — предкрилки и задкрилки.
А сега следваха шестте кацания.
Диспечерът му нареди да заеме 1200 фута височина и го обърна по дългата страна — обратно на курса на кораба. Скоростта се стабилизира на 220 възела. Джейк се протегна към лоста за куката и го дръпна. Куката се спусна.
Диспечерът го бе насочил така, че да излезе на финала на осем мили. Това беше добре. Веднага щом изправи от завоя, Джейк спусна колесника и задкрилките. Отново се концентрира изцяло върху скоростта и височината, беше заковал радиала от ТАКАН-а и тримува самолета, докато бе необходимо той само да му помага с леко побутване на лоста, за да парира въздушните вихри и течения. Това беше прецизното пилотиране, всяка небрежност можеше мигновено да доведе до фатален край.
— 511, наближаваш глисадата... 511, на глисада... три четвърти миля, докладвай топката.
— 511, топка на Интрудър, 5,6.
Дълбоко във вътрешността на кораба, в командния пункт, един моряк със слушалки на главата записа с мек жълт молив на плексигласовата дъска пред себе си „5,6“ и времето. До цифрите стоеше надпис, който гласеше: „Графтън, 511“. Морякът пишеше отзад напред, за да могат началник-смяната, командирът на авиоотряда и другите наблюдатели, седнали мълчаливо от другата страна на дъската, да разчитат буквите и цифрите. Те наблюдаваха мониторите и от време на време поглеждаха към дъската.
Мониторите показваха картина от камерата, инсталирана на оста на полосата и насочена назад и нагоре по глисадата. В този момент на екрана се видяха светлините на А-6 на Джейк, точно върху кръста, с който се показваше идеалното положение по курс и глисада. С приближаването на самолета светлините станаха по-отчетливи.
Горе, на върха на острова се намираше Кулата — царството на старши ръководител-полетите. Сега в малката му империя беше много тихо, защото целият въздушен трафик се контролираше по радиото от командния пункт, но двамата матроси, застанали зад стола на Шефа, бяха заети. Единият държеше бинокъл, фокусиран на глисадата. Той видя приближаващия се Интрудър, идентифицира го и монотонно издекламира:
— Приготви три шест нула, А-6.
Независимо от количеството гориво в самолета, арестерът винаги се нагласяваше за максимално тегло на кацане, в случая с А-6 — за 36 000 паунда. Другият матрос — отляво, записа данните в дневника си и повтори по микрофона, който висеше на гърдите му:
— Приготви три шест нула, А-6.
Шефът — винаги старши офицер — седеше във високо кресло, заобиколен от големи бронирани прозорци. Той слушаше радиото и командите на застаналите зад него моряци и подсъзнателно отбелязваше съответствието им с това, което виждаха очите му и което чуваше от диспечера на подхода: че към топката лети А-6 с максимално тегло на кацане 36 000 паунда.
Отдолу, под полосата, в четирите машинни отделения на арестера стояха матроси, които бяха на връзка с Кулата. Всеки от тях завъртя по едно колело, с което механично настрои машината си за 36 000 паунда, и след това се провикна:
— Първа машина на три шест нула, А-6.
— Втора машина на три шест нула, А-6. И така нататък.
Когато четвъртият и последен машинен оператор докладва, че машината му е нагласена, матросът в Кулата извика:
— Всички машини готови, три шест нула, А-6.
Шефът прие рапорта.
На пътеката покрай полетната палуба зад острова, от дясно на полосата за кацане стоеше морякът, който привеждаше в изходно положение машините на арестера, след като се задействаха. Той също бе на връзка с Кулата и след като му докладваха за четвъртата машина, извика на дежурния офицер на арестера, който стоеше горе на палубата точно на дясната ограничителна линия:
— Всички машини готови, три шест нула, А-6.
Офицерът на арестера погледна към глисадата. Да, това беше А-6. Погледна напред към палубата. Полосата беше свободна. Нито един самолет не се подаваше извън ограничителните линии, нямаше хора. Той натисна спусъка на ръкохватката в дясната си ръка.