Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
— И как реши, че е точно така?
Намеси се Риъл Маккой:
— Джейк, ако се движеше право към топката, преди да те отпратим, при минаването на втори щеше да пропуснеш всички въжета. Незабавното увеличаване на режима щеше просто да ти позволи нормален втори кръг. Хю е прав. Беше с половин топка по-ниско и отиваше още по-ниско, когато получи заповедта. Това кацане щеше да бъде „задоволително“ на второ въже. Виж отново записа. По-внимателно.
Джейк се предаде.
— Отстъпвам пред мнението на специалистите.
— Следващия път дръж топката в центъра, а?
Намеси се и Флап Ле Бо.
— По-добре да няма следващ път. Ако пък има, вие, задници такива, ще трябва да се спасявате с плуване, преди да съм слязъл от самолета — той сякаш не забелязваше присъствието на Ричард Халдейн.
Джейк хвърли поглед към подполковника, за да види как последният реагира на всичко това. Халдейн привидно не реагираше.
— Не, говоря сериозно — каза Скидмор. — Ако някога получиш заповед за втори толкова късно, Джейк, дай газ и прибери въздушните спирачки, но недей да увеличаваш тангажа.
— Но не се оставяй да цопнеш, докато чакаш колесникът да опре — добави Риъл.
Накрая заговори и Ричард Халдейн.
— Мога ли да ви кажа няколко думи, господа?
Скидмор и Маккой се приближиха към подполковника. Флап попита Джейк:
— Как да разберем, че ще получим команда за втори късно, щом сам РК-то не може да го предвиди?
— Човекът с лоста в ръка винаги носи отговорността — отвърна Джейк на навигатора. — Той е глупакът, който се е подписал за самолета.
След като Джейк и Флап оформиха журналите и на двата самолета, с които бяха летели тази нощ, Джейк попита навигатора дали не иска да пийнат по едно.
— Става. Имаш ли нещо за пиене?
— Малко. В каютата ми. Но по едно, после падам. Ще се видим след малко.
Десет минути по-късно Флап попита Джейк:
— Значи Скидмор не е трябвало да ни отпраща, дори ако кабелът на трето въже е могъл да се скъса, когато се закачим за него?
— Да. Точно така. От толкова близко минаването на втори кръг не е безопасно. От тази точка до кацането ти си обречен — като свиня на заколение. Ръководителят-кацане е длъжен да те приеме, независимо от всичко. Това е практическото приложение на теорията за по-малкото зло.
— Като свиня на заколение ли?
— Да. Кокошката снася яйца, има мисия. А свинята дава живота си — тя става жертва.
— Между другото, откъде си?
— От Вирджиния. Земеделска Вирджиния — долу в югозападния край. А ти?
— От Бруклин.
— Цяла сутрин ми разправяш дивотии за Луизиана, а сега казваш, че си от Бруклин.
— Да. Роден съм в гетото от жена, която не знае кой е баща ми; израсъл съм на улицата. Това съм аз.
— И как попадна в Морската пехота?
Флап допи чистото си уиски, усмихна се и вдигна чашата си.
— Имаш ли още?
— Сипи си.
След като си сипа, той каза:
— Чувал ли си някога за човек на име Хоровиц? Учредил е стипендии за деца от гетата.
— Не, струва ми се.
— Е, за днешните милионери това е нещо като мода. Човек публично се ангажира с образованието в колеж на десет, петдесет или сто деца от гето — зависи колко пари има. Сол Хоровиц беше първият. Той обеща да плати колежа на сто деца от училища в Бруклин в случай, че завършат гимназията. Аз бях един от стоте. Звучи забавно, но аз наистина завърших гимназия. Тогава ме хванаха, че съм откраднал няколко коли и инспекторът по надзора на условните каза на съдията, че ако ме освободят, ще получа стипендия за колеж. Така съдията ме осъди на колеж. Без майтап!
Флап отпи, унесен в спомените си.
— В университета си пилеех времето. Пиех и имаше сериозна опасност да изхвърча заради невзети изпити или пък да ме изхвърлят. Тогава стана чудо номер две: завърших. Някой уреди да се срещна с Хоровиц. Не знам какво точно съм очаквал да видя. Може би някой съсухрен стар евреин насред имението си, от джобовете му стърчат банкноти — не знам. Е. Соломон Хоровиц нямаше нищо общо с това. Живееше в многоетажна сграда без асансьор до Флатбуш — истинска дупка. Огледа ме от главата до петите и ми каза, че нищо не струвам. „Нищо не си научил — каза той. — Едва си изкарал курсовете. Чух, че си продължил да крадеш коли. Да, аз имам свои източници. Те ми съобщават. Знам.“
Какво можех да му кажа?
Хоровиц попита: „Кой мислиш ти е дал възможност да направиш нещо със себе си? Някой нефтен шейх? Някой богат еврейски задник, наследил от татко си десет милиона? Ще ти покажа кой.“ Той нави ръкава си. От вътрешната страна на китката му беше татуиран номер. Бил е в Дахау. И знаеш ли още какво? Когато е давал обещанието да изпрати децата в колеж, Хоровиц не е имал никакви пари. Обещал е, а после е трябвало да работи като луд, за да спечели парите.