Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Тази вечер ритуалът по къпането не се състоя.
Тази вечер Ирис си взе бърз душ.
За Кармен беше въпрос на чест поднесените ястия да са съвършени, особено когато канеха на вечеря госпожа Анриет Гробз.
- Ох, и тая... - въздъхна Кармен, наблюдавайки я през открехнатата врата на кухнята, откъдето ръководеше операциите - дърта гадина!
Анриет Гробз седеше в края на масата, изправена и скована като каменна статуя, от косата й, опъната на кок и напръскана с лак, не стърчеше нито един косъм. „Дори светиците в църквата имат по-благ вид от нея!“ - помисли Кармен. Госпожата носеше костюмче от лека материя, което й стоеше като колосано. От дясната й страна бяха сложили Ортанс, от лявата Зое, тя им говореше, накланяше се леко ту към едната, тук към другата, както правят възрастните учителки. По бузите на Зое личаха следи от сълзи. Очите й бяха подути, миглите слепнати. „Със сигурност е плакала в колата на идване.“ Жозефин неохотно ровичкаше с вилицата яденето. Само Ортанс не спираше да бъбри, караше леля си и баба си да се усмихват и правеше комплименти на Шефа, който мъркаше от кеф.
- Уверявам те, че си отслабнал, Шефе. Когато влезе, си помислих: леле, как се е разхубавил, как се е подмладил! Освен ако... Да не си си направил някой лифтинг, а?
Шефа се разкиска и поглади черепа си с удоволствие.
- И заради кого да го правя, я ми кажи, мажа сладуранке?
- Ами не знам... За' мое удоволствие например. Ще ми е мъчно, ако си стар и сбръчкан... Искам моят дядо да е силен и с бронзов загар като Тарзан.
Мажата знае как да говори с мъжете, реши Кармен. Целият сияе дядката, чак кожата на плешивата му глава се е набръчкала от удоволствие. Както винаги на раздяла ще й даде някоя по-едра банкнота. Всеки път без изключение й бута по една в ръчичката, тайно, без другите да забележат.
В приповдигнато настроение от приказките на Ортанс Марсел се обърна към Филип Дюпен и подхвана темата за положението на борсата. Какви са прогнозите за следващите месеци, покачване или спад? Да продава ли, или да влага? В какво обаче? В акции или във валута? Какво се говори в средите на бизнеса? Филип Дюпен разсеяно надаваше ухо на думите на тъста си, който действително изглеждаше в много добра форма. „Бих казала дори, бодър и свеж, той видимо се подмладява, права е малката - каза си Кармен, - дъртата Гробз би трябвало да си отваря очите на четири!“
Наетата за вечерята сервитьорка прекъсна размишленията на Кармен с въпроса къде да поднесе кафето, в дневната или в трапезарията.
- В хола, мила... Оставете на мен, а вие ще вдигнете масата. Сложете всичко в миялната, но без чашите за шампанско, те се мият на ръка задължително.
Едва дочакаха да приключат с десерта, и Александър отмъкна в своята стая братовчедка си Зое, а Ортанс остана с възрастните на масата. Тя винаги предпочиташе компанията на възрастните. Свиваше се, правеше се на незабележима. И сега, нищо че допреди минута бе говорила смело и предизвикателно, умело се сливаше с фона и внимателно слушаше. Наблюдаваше, мислено довършваше някое недоизказано изречение, тълкуваше някоя неволна грешка на езика, възмутено възклицание, конфузно мълчание. „Това момиченце е същинска конска муха - нервира се Кармен. - И никой не си дава сметка! Ясна ми е играта й. Ама и тя усети, че я разкрих. Не ме харесва, но се страхува от мен. Тази вечер трябва да й намеря занимание, ще я заведа в малкия хол да гледа някой филм.“