Жълтите очи на крокодилите

В сегашния напрегнат момент най-важното беше да изчака.

Надигна чашата и въздъхна. Налагаше се да започне да се преструва още от тази вечер...

Жозефин с облекчение установи, че не се налага да вземат рейса (с две прекачвания) за вечерята у сестра й. Антоан й бе оставил колата. Изпита странно чувство, намествайки се на волана. Трябваше да набере кода, за да я изкара от гаража, и понеже досега не й се бе налагало да го ползва, пъхна ръка в чантата си за бележника, в който го бе записала.

-    Две пет едно три - подсказа Ортанс, която седеше до нея.

-    Благодаря, скъпа...

Снощи Антоан се бе обадил по телефона. Поговори с момичетата, първо със Зое, после с Ортанс. След като остави слушалката, Зое отиде в стаята при майка си, която четеше в леглото, и се мушна при нея с палец в устата и мечето Нестор, притиснато до брадичката. Останаха дълго, без да продумат, после Зое въздъхна: „Има толкова неща, които не разбирам, мамо, животът май е нещо още по-трудно и от училището...“ Жозефин изпита желание да й се тросне, че и тя като нея не разбира живота. Но потисна порива си. „Мамо, разкажи ми историята на Моята Кралица - помоли Зое, плътно притисната до нея. - Нали я знаеш, дето никога не изпитвала студ, нито страх, дето защитавала кралството си от вражеските орди и била майка на принцове и принцеси. Пак ми разкажи как взела за съпрузи двама крале и царувала едновременно над две царства. ..“ Зое обичаше най-много историята на Алиенор Аквитанска. „От самото начало ли да започна?“ - попита Жозефин. „Разкажи ми за първата сватба - отсече Зое и пак засмука палеца си, - разкажи ми за деня, в който петнайсетгодишна се омъжила за Луи VII, краля на Франция... Започни от банята и топлата вода с дъх на розмарин и мащерка, с която прислужницата напълнила дървената вана. Разкажи ми за житената каша, с която си намазала лицето, за да изглежда по-добре и да скрие дребните пъпчици... И за уханните треви, които разстлали покрай ваната, за да не се намокри подът! Хайде, разказвай, мамо, разказвай!“

Жозефин подхвана и магията на думите завладя стаята като коледна приказка: „Него ден целият град Бордо празнувал. Оттеглил се под пъстроцветните палатки на лагера, разположен на градските кейове, с развяващи се щандарти, Луи VII, наследник на короната на Франция, придружен от свитата си от благородници, лакеи и оръженосци, очаквал годеницата си Алиенор, която се приготвяла в замъка Омбриер.“ Тя продължи, описа подробно къпането, билките, помадите, благоуханията, които й поднасяли нейните камериерки и придворните дами, за да се превърне в най-ослепителната красавица на Аквитания. Както изреждаше подробностите, за да разпали въображението на Зое, в един момент Жозефин усети момичето да се отпуска върху ръката й, но продължи още малко да разказва. „През юли 1137 година високите укрепени стени на замъка се къпели в ярките слънчеви лъчи. Сватбените тържества щели да продължат дълги дни и нощи според обичая от онази епоха, и Луи, много млад и много влюбен, рамо до рамо с красивата девойка в карминена рокля с дълги бухнали ръкави на широки цепки, обточе-ни с бял хермелин, изглеждал прекалено крехък за крал, покачен на подиума, заобиколен от огнегълтачи и свирачи, мечкари и жонгльори, пажове виночерпци, които поднасяли блюдата с поизстиналите вече мръвки, защото по онова време кухните се намирали далече от залите за гощавки. Красива и току-що изкъпана, Алиенор тананикала рефрена, на който я била научила бавачката й, отколешен рефрен още от времето на нейната сватба: