Жълтите очи на крокодилите

Жозефин изгледа дъщеря си, сякаш беше престъпница, бе избягала от затвора и се бе оказала неочаквано на съседната седалка. Ужаси се. Дощя й се да възрази, но не намираше думи. Положението беше излязло от контрол. Шеметно се спускаше по някаква пързалка, без да знае къде ще я отведе. Останала без дъх и без аргументи, тя обърна очи към алеята и се загледа в разцъфтелите дървета, в яките дънери, в клоните, отрупани с нежни зелени млади листа, с пъпки, готови да се разпукат; клоните бяха надвиснали над нея и образуваха цветен свод, а светлината на лятна-та вечер пронизваше всяка вейка, всеки лист, всяка пухеста пъпка. Почерпи утеха от бавно полюшващите се клони, хвърли поглед към Зое, която, запушила уши с ръце, тихо плачеше със затворени очи и сбръчкано носле, завъртя ключа и потегли, молеше 1-е да не е объркала пътя и да излезе на Порт дьо ла Мюет. След гова ще трябва само да намери място за паркиране, което е пореден проблем, каза си тя с въздишка.

Семейната вечеря вървеше гладко.

Кармен следеше поднасянето на ястията да е на висота и младото момиче, което нае да й помага, се оказа много пъргаво и оправ-но. Ирис, с дълга бяла риза и ленен панталон с лавандулов цвят, мълчеше и се намесваше само колкото да съживи разговора, което се налагаше да прави доста често, тъй като никой не бе настроен за приказки. И тя също като че ли витаеше някъде, като че ли се насилваше, не приличаше никак любезната и отзивчива домакиня, какъвто образ си беше създала. Бе събрала дългата си черна коса и тя падаше на лъскави гъсти вълни по раменете й.

„Каква прекрасна коса!“ - възхищаваше се наум Кармен, когато пръстите й се губеха и потъваха в гъстата грива. Понякога Ирис й позволяваше да я среши и тя обичаше да се вслушва в лекото пра-щене на косъма, докосван от четката. Ирис прекара целия следобед затворена в кабинета си, без изобщо да поговори по телефона. Кармен следеше лампичката, тъй като телефонът майка беше инсталиран при нея в кухнята. Нито едно копче не светна. Какво ли прави затворена, съвсем сама? Случваше й се все по-често напоследък. Преди, когато се прибираше, натоварена с пакети, се провикваше: „Карменсита, приготви ми хубава топла вана! Бързо, бързо! Довечера ще излизаме!“ Разтоварваше покупките, тичаше да целуне сина си, гръмко се осведомяваше: „Александре, как мина днес? Изкара ли високи оценки?“, а през това време Кармен пълнеше голямата вана от синя и зелена мозайка, смесваше масло от мащерка, розмарин и салвия. Опитваше с лакът водата, добавяше соли за вана от „Герлен“ и когато всичко станеше идеално, запалваше ароматизираните свещи и викаше Ирис. Случваше се Ирис да я задържи, да поиска от нея да й остърже ходилата и да й масажира пръстите на краката с уханно розово масло. Яките пръсти на Кармен вещо и предано обхващаха глезени, прасци и ходила, стискаха, пощипва-ха, притискаха и накрая им възвръщаха свободата. Ирис се отпускаше и разказваше как е минал денят й, говореше за приятелките си, за картината, която била зърнала в някаква галерия, за блуза, на която много харесала яката, „сещаш ли се, Кармен, не просто обърната, а права и огъната, сякаш се крепи на скрити банели...“, за шоколадово-бадемовата сладка, която си хапнала, „правех се, че не ям наистина и не надебелявам!“, за някаква фраза, дочута на улицата, или за старицата, протегнала ръка на тротоара, която толкова я стреснала, че докато й давала милостиня, ръката й се разтреперила и разпиляла дребните монети в набръчканата шепа. „Ох, Кармен, толкова се боя един ден да не свърша и аз като нея. Не притежавам нищо. Всичко принадлежи на Филип. Притежавам ли нещо на мое име?“ Кармен, докато масажираше пръстите й и изглаждаше нежните ходила на дългите й фини крака с прекрасно закръглени бедра, въздишаше: „Това никога няма да го бъде, красавице, няма да свършите като старата сбръчкана жена. Не и докато съм жива, никога! Ще ходя да чистя по къщите, ще направя невъзможното, но вие никога няма да бъдете изоставена!“ - „Кажи ми го пак, Карменсита, повтори, искам да го чуя!“ И тя се отпускаше напълно, затваряше очи и се унасяше, опряла глава върху навитата хавлиена кърпа, която Кармен грижливо подпъхваше под тила й.