Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Сърцето ми ви принадлежи, тялото ми ви принадлежи.
Когато сърцето ми ви се разкри, тялото ми се отдаде и ви се покори.
Тя повторила няколко пъти стиховете, сякаш казвала вечерната си молитва, и си дала обет да бъде идеалната кралица, справедлива, добра и грижовна кралица за всичките си поданици.“
Жозефин говореше все по-тихо, накрая вече шепнеше, а сгушената до нея Зое се отпусна и натежа на ръката й - детето беше заспало и тя вече можеше да замълчи.
Ортанс говори дълго по телефона с баща си, след което си легна, угаси лампата, без да дойде да целуне майка си за лека нощ. Жозефин уважи желанието й за усамотение.
- Знаеш ли как се стига до Ирис? - попита Ортанс и свали сенника, за да провери блясъка на зъбите си и прическата.
- Ти си се гримирала? - попита Жозефин, забелязала лъскавите устни на дъщеря си.
- Сложих си малко блясък, една приятелка ми даде... Не бих го нарекла грим. По-скоро най-обикновен жест на вежливост към околните.
Жозефин пусна покрай ушите си наглата реплика и се съсредоточи върху маршрута. В този час авеню „Генерал дьо Гол“ беше задръстено, но нямаше откъде другаде да минат освен по моста на Курбвоа. След моста движението щеше да се разреди. Поне така се надяваше.
- Предлагам на вечерята да не споменаваме за татковото заминаване - обърна се тя към дъщерите си.
- Няма да стане - отговори Ортанс, - вече казах на Анриет.
Момичетата се обръщаха към баба си по име. Анриет Гробз не
желаеше да чува никакви обръщения от рода на „баба“ и „мамин-ка“. Смяташе ги за просташки.
- Но защо, Боже мой?
- Виж какво, мамо, нека бъдем практични. Ако има някой, който да може да ни помогне, е тя.
Има предвид Шефа. Парите на Шефа, помисли Жозефин. Две години след смъртта на баща им майка им се беше омъжила повтор-но за много богат и много добър човек. Именно той, Шефа, беше отгледал двете сестри, беше плащал за образованието им в престижни частни училища. Благодарение на Шефа ходеха на ски, караха лодка, яздеха, играеха тенис, пътуваха в чужбина. Шефа финансира обучението на Ирис, той плащаше наема на вилата в Мьожев, на лодката на Бахамите, на апартамента в Париж. Шефа, вторият съпруг на майка им. На сватбата Шефа се беше издокарал с ябълко-возелено сако от изкуствена материя и кожена вратовръзка. Госпожата, тоест майка им, за малко да припадне! Припомняйки си сценката, Жозефин едва успя да потисна смеха си, но бе призована към ред и дисциплина от властен звук на клаксон, понеже не потегли веднага след като светофара светна зелено.
- И тя какво каза?
- Че изобщо не била учудена. Че дето си успяла да си намериш съпруг, бил истинско чудо, а дето си го задържала толкова години, било чудо на чудесата.
- Това ли ти каза?
- Цитирам я дословно... и ако питаш мен, нека ти кажа, че е права. Ти не умееш да се държиш с татко! Защото, честно казано, мамо, за да стигне дотам да се омете с...
- Ортанс, престани! Не желая да слушам такива приказки. Надявам се поне, че не си задълбала в подробности?
Жозефин се зачуди защо се унижава до такава степен. Разбира се, че е задълбала! И то без да пропусне и най-малката подробност: на колко години е Милен, колко е висока, какъв е цветът на косата й, какво работи, розовата й престилка, изкуствената усмивка, с която си крънка бакшишите... Сигурно е прекалила, за да бъде съжалена - тя, малкото клето изоставено момиченце...
- И без това ще се разчуе, по-добре е да си го кажем още сега... Така поне няма да изглеждаме толкова задръстени в очите на хората.
- Защото си убедена, че татко ни е напуснал, сигурна си? - попита Зое.