Градина на желанията [необработен]

86

мейство Матисън. Навярно те нямаше да забележат липсата им. Вероятно отдавна я бяха забравили.

Посрещна ги икономка, която се представи като Джоан. Беше на около четирийсет, правата й черна коса беше като колосана — прическа, подсказваща, че е непреклонна и не приема компромиси.

-    Вече доставиха цветята - заяви. — Казаха ми да не ги пипам, докато не дойдете. Като приключите с разтоварването на минивана, елате във вътрешния двор. Знаете ли къде е?

-    Да - наперено отвърна Сидни. Джоан вирна нос и се отдалечи. - Мъртъл ми харесваше повече.

-    Коя е Мъртъл? - попита Клеър.

-    Предишната икономка.

-    О! — промърмори Клеър и не каза нито дума повече.

Щом внесоха необходимите прибори и поставиха продуктите в хладилника, Сидни поведе сестра си към вътрешния двор. С изненада забеляза, че сега цялата къща е в розово - нямаше ги старинните мебели, които бяха гордостта на госпожа Матисън. Тапетите в трапезарията бяха розови, тапицерията на столовете — също. Встрани се намираше всекидневната, където вездесъщият розов цвят отново присъстваше навсякъде - от възглавничките върху канапетата до скъпите килими на пода. Пред остъклените врати вдясно се излизаше на големия вътрешен двор. Полъхна лек ветрец и донесе миризмата на рози и хлор. Щом се озоваха на двора, Сидни видя, че около басейна са наредени масички и столове от ковано желязо, а недалеч се намира отлично зареден бар. Дългите маси за сервиране на храната бяха поставени край стените на вътрешния двор, Джоан беше оставила на едната празни вази и кофи с цветя.

Клеър отиде при нея, но Сидни не помръдна. Зави й се свят, стори й се, че се е пренесла в своя фантазия от миналото — белите покривки, плющящи под вятъра, феерично осветеният басейн, лампичките, изкус-но монтирани в храстите... навремето най-голямата й мечта бе да живее сред този разкош, в този приказен свят. Отново си спомни какво бе да е частица от него

-    от каквото й да било - да изпитва усещането за принадлежност.

Колкото и да бе лъжовно.

Скръсти ръце на гърдите си и загледа как някаква прислужница поставя свещи във високите ветроупорни фенери на масите. С половин ухо чу, че Клеър обяснява на икономката как да бъдат подредени цветята:

—    Гладиолите — тук, където ще сервираме тиквените цветове с плънка с индийско орехче и пилето с копър. Розите — на масата с десерта с розови венче-листчета...

Явно целта на домакинята бе да принуди гостите да изпитат нещо, което иначе не биха почувствали. Странно

—    подобна манипулация беше нетипична за госпожа Матисън. От друга страна, в понеделник вечерта Клеър остана на телефона почти два часа, докато обсъждаше с нея менюто за тържеството. Сидни си намери повод да остане в кухнята и чу как сестра й казва:

—    Ако искате да пресъздадете усещането за любов, розите са най-подходящи... Индийското орехче и канелата символизират богатство и благополучие.