И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Защо я използват?
— Защото е творческо и нетрадиционно… и готино.
— Правописът и граматиката са ужасни.
— Така е, но това не означава непременно, че пишещите са глупави или необразовани. Просто така е прието. А е важна и бързината. Всякакви волности са позволени, щом събеседникът разбира какво му казваш.
— Кое ли е момчето? Дали да не попитам пътния патрул за инцидента? — предложи Катрин.
— О, ще го открия. Онлайн светът е огромен, но и малък. Тами участва най-често в сайта „Ауър Уърлд“. По-голям е от „Фейсбук“ и „Май Спейс“. Има 130 милиона членове.
— 130 милиона?
— Да. Повечето държави не могат да се похвалят с толкова жители. — Боулинг присви очи и затрака по клавиатурата. — Е, влязох в акаунта й… един момент… Ето. Намерихме го.
— Толкова бързо?
— Да. Казва се Травис Бригам. Права си. Учи в „Робърт Лиус Стивънсън“ в Монтерей. Следващата година завършва. Живее в Пасифик Гроув.
И Данс живееше там с децата.
— Преглеждам коментарите за инцидента в „Ауър Уърлд“… Карал колата след партито и изгубил контрол. Две момичета загинали, третото е прието в болница. Той не е наранен тежко. Не са повдигнати обвинения. Имало е някакви съмнения за състоянието на шосето — тогава е валяло.
— Аха! Сетих се! — Родителите винаги запомнят фаталните катастрофи с младежи. И, разбира се, в съзнанието й изплува картина отпреди няколко години: обади й се патрулен полицай и попита дали разговаря със съпругата на агент Бил Стивънсън от ФБР. „Защо ли ме пита?“, учуди се тогава.
Съжалявам, агент Данс… но е станала катастрофа.
Данс пропъди тези мисли и каза:
— Невинен е, но го обвиняват.
— Невинността отегчава — сухо изрече Боулинг. — Не е забавно да я обсъждаш. Поне ангелите-отмъстители мислят така.
— Кои са те?
— Група виртуални насилници. Смятат се за пазители на реда. Нападат Травис, понеже според тях се е измъкнал сух — не са го арестували след инцидента. Не вярват — или не се доверяват — на полицията. Друга група са жадните за власт — те най-много напомнят училищни гангстери. Малтретират околните, за да ги контролират. После идва ред на подлите момиченца — те тормозят другите, понеже… понеже са нищожни злобарки. Отегчени девойки, които пишат жестоки нападки за забавление. Поведението им граничи със садизъм. — В гласа му отново прозвуча гняв: — Виртуалният тормоз е сериозен проблем. И се задълбочава. Според последните статистики 35 процента от децата са жертва на онлайн насилие и заплахи. При това нееднократно.
Боулинг замълча. Присви очи.
— Какво има, Джон?
— Интересно защо нещо липсва.
— Какво?
— Травис не отвръща на ударите в блога, не отговаря на нападките.
— Може би не знае.
— О, повярвай ми — звънливо се изсмя Боулинг, — узнал е пет минути след първия коментар в „Чилтън Рипорт“.
— Толкова ли е важно, че не се защитава?
— Във виртуалното пространство се подвизава и групата на жертвите на отмъстителите. Малтретирани, които си го връщат. Изолирането, унижението и тормозът на тази възраст оставят дълбок отпечатък. Гарантирам, че Травис е разярен, наранен и жадува да си уреди сметките. Тези чувства трябва някак да намерят излаз… Схващаш ли логиката?
— Изводът е, че той наистина е нападнал Тами?
— Щом не ги атакува онлайн, вероятността да им го върне в реалния живот нараства. — Боулинг се взря тревожно в екрана. — Ариел, БеллаКели, СексиГърл362, Леджънд666, Аркенеми — до един са го обидили. Което означава, че са в опасност, ако сме на прав път.
— Лесно ли ще намерим адресите и имената им?
— Не всички — трудно се прониква в сървъри; анонимните също са костелив орех. Но мнозина се откриват бързо — както аз разбрах името му. Ще влезе в училищните директории, ще изчете годишниците, ще се порови из „Май Спейс“, „Ауър Уърлд“, „Фейсбук“… А! И из всеобщия любимец — „Гугъл“…
Някаква сянка се спусна над тях. Данс забеляза, че Боулинг отклонява очи.
В кабинета пристъпи Майкъл О’Нийл. Тя въздъхна с облекчение. Професорът се изправи. Данс ги представи. Здрависаха се.
— Е, значи на теб трябва да благодаря за първото си полицейско назначение.
— Ако „благодаря“ е точната дума — усмихна се накриво О’Нийл.