Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Нейни косми? — озадачена попитах аз, защото не бях изпратила на Кос дългите посивели коси. Това не беше по неговата специалност.
— Онова, което видях под микроскопа, не ми се струва човешко. Може би са от два вида животни. Изпратих ги в Роуаноук.
В щата имаше само един специалист по космите.
— А петното? — попитах аз.
— Предполагам, че е от боклуците в сметището. Но искам да го видя с електронен микроскоп. На ултравиолетовата лампа видях влакна. Бих казал, че всъщност са фрагменти. Третирах ги с ултразвукова баня с дестилирана вода, за да отстраня кръвта. Искаш ли да ги видиш?
Кос ми направи място, за да надникна през лупата, и аз долових уханието на одеколона му — „Обсешън“. Не можах да не се усмихна — той бе на моите години, но още имаше енергията да се издокарва. Три фрагмента фосфоресцираха като неонови светлини. Платът беше бял. Единият фрагмент беше осеян с разноцветни като дъгата петънца.
— Какво е това?
— Прилича на синтетична материя. Диаметрите са еднакви.
— А флуоресциращите петънца?
— Това е най-интересното. Трябва да направя още тестове, но на пръв поглед приличат на боя.
— Каква боя?
— Едрозърнеста. На гранули. Бяла като черупка на яйце. Може би строителна.
— Само тези фрагменти и влакна ли видя?
— Току-що започнах. — Кос се приближи до друго бюро и издърпа високо столче. — Разгледах всичко с ултравиолетова лампа и бих казал, че това подобно на боя вещество се е просмукало в петдесет процента от материята. И макар да не мога да определя със сигурност каква е материята, знам, че всички проби, които ми даде, са от един и същ вид и вероятно от един източник.
Той сложи едно предметно стъкло на поляризиращия микроскоп, намали светлината и я раздели на вълни с различни стойности на отразяване, за да видим още някоя следа, идентифицираща материята. После нагласи фокуса и без да мига, се вторачи в окуляра.
— Това е най-големият фрагмент. Колкото монета от десет цента. Има две страни.
Кос се дръпна и аз погледнах влакната — приличаха на руси косми, осеяни с розови и зелени петънца.
— Структурата е подобна на полиестер — обясни той. — Петънцата са от вещества за отстраняване на блясъка, каквито се използват в производството на платове. Мисля, че има и изкуствена коприна. Предполагам, че това е обикновен плат, който може да се използва почти за всичко, от блузи до покривки за легло. Но има един голям проблем.
Кос отвори шише с течен разтворител и с помощта на пинсета махна покривното предметно стъкло и внимателно преобърна фрагмента. Капна ксилол, отново покри стъклото и ми направи знак да погледна.
— Какво виждаш? — попита той. В гласа му прозвуча гордост.
— Нещо сиво и твърдо. Не е от същия материал като от другата страна — отговорих аз и го погледнах изненадано. — Тази материя има подплата, така ли?
— Някакъв термопластичен материал. Вероятно полиетилен терефталат.
— За какво се използва?
— Предимно за покритие на бутилки за безалкохолни напитки и в опаковки с подплата.
Вторачих се озадачено в него, защото не виждах какво общо имат тези продукти със случая.
— И за какво друго?
Кос се замисли.
— За лейкопласт. Някои от тези продукти, например бутилките, могат да бъдат рециклирани и използвани за подплата на килими и мокети. За много неща.
— Но не и за дрехи.
Той поклати глава.
— Не. Въпросната материя е често използвана. Груба полиестерна смес, подплатена с нещо като найлон. Няма такива дрехи, доколкото ми е известно. Освен това изглежда просмукана с боя.
— Благодаря, Аарон. Това променя всичко.
Върнах се в кабинета си и с изненада и раздразнение видях, че Пърси Ринг седи на стола пред бюрото ми и прелиства тефтера си.
— Трябваше да бъда в Ричмънд за интервю по Канал 12 — невинно каза той. — Затова помислих, че е хубаво да се отбия да те видя. Те искат да разговарят и с теб.
Не казах нищо, но мълчанието ми беше красноречиво.
— Предположих, че няма да искаш да дадеш интервю, и така им казах — спокойно и любезно продължи Ринг.
— Какво по-точно им каза този път?
— Моля? — Усмивката му помръкна, а погледът му стана суров и безмилостен. — Какво означава това?