Дяволски кости

— Онази, наркоманката.

— Лили се справя добре с програмата за възстановяване.

— Значи ти си останала на сухо.

— Лили преминава през труден период. Има нужда от баща си.

Кати предпочете да замълчи.

Келнерът пристигна с храната ни. Когато се отдалечи, реших да сменя посоката на разговора ни.

— Разкажи ми за работата си.

— Толкова е тъпа, че направо можеш да се гръмнеш.

— Това ми го каза и преди.

— Всъщност не съм нищо повече от секретарка с висше образование. А за работата, която върша, не се иска никакво образоване.

— И какво по-точно вършиш?

— Подреждам папки. Въвеждам информация в компютъра. Съставям криминални досиета. Най-вълнуващата задача, която получих днес, бе да проверя една кредитна карта. Направо да ти се пръсне сърцето.

— Ти какво си представяше? Че ще пледираш пред Върховния съд ли?

— Не — прозвуча, като че ли се защитаваше. — Но не очаквах, че ще се занимавам с нещо, от което направо можеш да затънееш.

Оставих я да изпусне парата.

— Почти нищо не правя. А хората, с които работя, са направо смазани от огромния брой дела и само искат да стигнат до съдебно споразумение, за да преминат към следващия случай. Изобщо нямат време да общуват помежду си. Пълна скука. Само един от тях е страшно готин, ама той трябва да е към петдесетте. — Изведнъж тонът на Кати се промени. — Всъщност е направо страхотен. И, откровено казано, ако не беше толкова стар, нямаше да имам нищо против да го видя по слипове.

— Спести ми подробностите.

Кати продължи, без да се смущава.

— Ще ти хареса. Освен това не е женен. И е много тъжен. Жена му е загинала на единайсети септември. Мисля, че е била инвестиционен посредник или нещо подобно.

— Благодаря, но не е необходимо да ме уреждаш с мъже.

— Добре, добре. Така или иначе половината от хората са абсолютни сухари, а другата половина са толкова заети, че не забелязват, че съществуват и други неща извън кантората.

Започнах да схващам какъв е проблемът. Били вече беше извън играта, а наоколо не се навърташе някой двайсет и няколко годишен перспективен адвокат.

Известно време се хранихме мълчаливо. Когато Кати заговори отново, разбрах, че мислите й са се върнали към предишната тема.

— И така, какво възнамеряваш да правим със Самър?

— Що се отнася до мен — нищо.

— Господи, мамо! Та на тази жена още не са й пораснали мъдреците!

— Баща ти има право да прави с живота си каквото си иска.

Кати измърмори нещо неразбираемо и забоде вилица в рибата си. Аз се заех с говеждото си.

След няколко секунди тя прошепна:

— Мили Боже!

Вдигнах поглед.

Кати се беше вторачила в нещо зад гърба ми.

— Мили Боже!