16:50 от Падингтън

Господин Уимборн отбеляза хладно, че Ръдърфорд Хол е бил дом на семейство Кракънторп, откакто Джосая Кракънторп го е построил през 1884 година.

— Това само по себе си е интересно — каза Крадък. — Бихте ли предали накратко историята на фамилията?

Господин Уимборн сви рамене.

— Има много малко за разказване. Джосая Кракънторп беше фабрикант, производител на сладки и солени бисквити, сосове, туршии и др. Натрупа голямо състояние и построи тази къща. Лутър Кракънторп, най-големият му син, сега живее в нея.

— Има ли други синове?

— Още един — Хенри, който загина при автомобилна катастрофа през 1911 година.

— А господин Кракънторп никога ли не е мислил да продаде къщата?

— Не може да го направи — отвърна сухо адвокатът. — Съгласно условията на завещанието на баща му.

— Може би ще ми кажете за завещанието?

— А защо трябва да го правя?

Инспектор Крадък се усмихна.

— Защото, ако поискам, мога сам да го видя в Съмърсет Хаус.

Против волята си господин Уимборн произведе една пестелива кисела усмивка.

— Напълно сте прав, инспекторе. Аз просто възразих, казвайки, че информацията, която искате, няма нищо общо със случая. А около завещанието на Джосая Кракънторп няма никакви тайни. Според него доходът от огромното му състояние трябва да бъде изплащан на сина му Лутър, докато той е жив, а след смъртта му то да бъде разделено по равно между децата на Лутър — Едмънд, Седрик, Харолд, Алфред, Ема и Едит. Едмънд беше убит през войната, а Едит почина преди четири години, така че след смъртта на Лутър Кракънторп парите ще бъдат поделени между Седрик, Харолд, Алфред, Ема и сина на Едит, Алегзандър Истли.

— А къщата?

— Ще я получи най-големия жив син на Лутър Кракънторп или неговият наследник.

— Едмънд Кракънторп беше ли женен?

— Не.

— Така че имението всъщност ще се наследи от…

— Следващия му син — Седрик.

— Самият Лутър Кракънторп не може да разполага с него?

— Не.

— Доста странно! Започвам да мисля — подметна хитро инспектор Крадък, — че бащата не го е обичал особено много.

— Правилно мислите — заяви господин Уимборн. — Старият Джосая беше разочарован, че големият му син не проявява никакъв интерес към фамилния бизнес или всъщност към какъвто и да било бизнес. Лутър прекарваше времето си в пътувания в чужбина и в колекциониране на objets d’art1. Старият Джосая се отнасяше твърде неблагосклонно към подобен род неща. Ето защо остави парите си на следващото поколение.

— Но междувременно следващото поколение не разполага с никакъв доход, с изключение на това, което само спечели или което баща им отпусне, а техният баща има значителен доход, но няма пълномощия да се разпорежда със състоянието.