16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
— Точно така. И не мога да си представя какво общо имат тези неща с убийството на непознатата млада жена с чуждестранен произход.
— Като че ли няма нищо общо — е готовност се съгласи инспектор Крадък. — Просто исках да си изясня всички факти.
Господин Уимборн го погледна рязко, после, видимо доволен от резултата на огледа си, се изправи.
— Сега предлагам да се върна в Лондон, освен ако няма нещо друго, което бихте искали да знаете.
Той погледна единия, а после другия мъж.
— Не, благодаря ви, сър.
Откъм вестибюла звукът на гонга се извиси до фортисимо.
— Господи! — възкликна господин Уимборн. — Мисля, че някое от момчетата се упражнява.
Инспектор Крадък повиши глас, за да надвика шума, и каза:
— Ще оставим семейството да обядва на спокойствие, но двамата е инспектор Бейкън бихме искали да се върнем по-късно, да кажем, в два и петнайсет, и да разговаряме накратко с всекиго от тях.
— Мислите ли, че е необходимо?
— Е… — сви рамене Крадък. — Просто още една възможност. Някой може да си припомни нещо, което би ни насочило към самоличността на жената.
— Съмнявам се, инспекторе. Силно се съмнявам. Но ви желая успех. Както казах преди малко, колкото по-скоро се изясни тази неприятна история, толкова по-добре ще бъде за всички.
Поклащайки глава, той бавно излезе от стаята.
След като се завърна от следствието, Люси влезе направо в кухнята и се зае с приготвянето на обеда. Брайън Истли надникна вътре.
— Мога ли да ви бъда полезен с нещо? — попита той. — Свикнал съм с работата в домакинството.
Люси му хвърли бърз, малко разсеян поглед. Брайън пристигна направо на следствието с малката си кола „Ем Джи“ и тя все още не бе имала достатъчно време да го прецени.
Това, което видя, беше много приятно. Истли беше симпатичен млад мъж малко над трийсетте, с кестенява коса, тъжни сини очи и огромни руси мустаци.
— Момчетата още не са се върнали — отбеляза той, като влезе и седна на края на кухненската маса. — Ще им трябват още двайсетина минути, за да пристигнат с велосипедите.
Люси се усмихна.
— Те явно твърдо са решили да не пропуснат нищо.
— Не можем да ги упрекваме. Искам да кажа, че се сблъскват с първото следствие, когато са все още твърде млади, и то в собственото си семейство.
— Имате ли нещо против да станете от масата, господин Истли? Искам да поставя тук тавата.
Брайън се подчини.
— Тази мазнина изглежда ужасно гореща. Какво смятате да сложите в нея?
— Йоркширски пудинг.
— Добрият стар Йоркшир. Говеждо печено от стара Англия, това ли е менюто за днес?
— Да.
— Всъщност погребален пирог с месо. Мирише приятно — подуши одобрително той. — Нали не възразявате да си побъбрим?
— Ако сте дошли да помагате, бих предпочела наистина да го правите — тя извади тиган от фурната. — Ето, обърнете картофите, за да се зачервят и от другата страна.
Брайън се подчини с готовност.
— Всичките тези неща така ли си съскаха, докато бяхме на следствието? Какво ли щеше да стане, ако бяха изгорели!
— Малко вероятно е. Фурната има терморегулатор.
— Нещо като електрически мозък, а? Така ли е?
Люси погледна бързо към него.
— Точно така. Сега пъхнете тавата във фурната. Ето, вземете ръкавицата. На втория рафт, искам йоркширският пудинг да се пече най-горе.
Брайън се подчини. Чу се писклив звук.
— Изгорихте ли се?
— Съвсем малко. Няма значение. Колко опасно занимание е готвенето!
— Предполагам, че никога не си готвите сам.
— Напротив, правя го, и то твърде често. Но не и неща от този род. Мога да сваря яйце, ако не забравя да погледна часовника. Мога също да правя и яйца с бекон. Мога да сложа пържола на грила или да си отворя консерва със супа. В апартамента си имам една от онези малки електрически фурнички.
— В Лондон ли живеете?
— Ако може да се нарече живот — да.
Тонът му беше унил. Наблюдаваше как Люси изсипва в съда сместа за йоркширския пудинг.
— Това ме развесели — каза той и въздъхна.
След като непосредствените й задължения свършиха, Люси го погледна с повече внимание.
— Кое — кухнята?
— Напомня ми нашата кухня у дома, когато бях момче.
Изведнъж Люси забеляза, че у Брайън Истли има нещо тъжно. Когато го погледна по-отблизо, тя разбра, че той беше по-възрастен, отколкото й се бе сторило в началото. Сигурно наближаваше четирийсетте. Беше й трудно да мисли за него като за бащата на Алегзандър. Напомняше й за безбройните млади пилоти през войната, когато бе на четиринайсет години — възраст, в която всичко й правеше впечатление.