Приключението на коледния пудинг

Поаро я наблюдаваше внимателно.

— Показа ли ви телеграмата?

— Не.

— Жалко.

— Защо?

Той не отговори на въпроса й, вместо това рязко каза:

— А сега по същество. Кои са адвокатите на майор Рич?

Тя му ги съобщи и той си записа адреса.

— Ще ми напишете ли няколко думи за препоръка пред тях? Бих искал да ми помогнат да се видя с майор Рич.

— Той… от седмица е върнат обратно в затвора.

— Естествено, такава е процедурата. Ще ми напишете ли по една бележка до капитан Макларън и до семейство Спенс? Искам да се срещна с тях и е много важно да не ми посочат веднага вратата.

Когато жената свърши с писането и стана от бюрото, Поаро рече:

— Още нещо. Ще добия собствени впечатления за капитан Макларън и семейство Спенс, но искам да зная и вашите.

— Джок е един от най-старите ни приятели. Познавам го от дете. Изглежда доста дръпнат, но всъщност е сърдечен човек. Винаги съм могла да разчитам на него. Той не е забавен и усмихнат, но има силен характер. Двамата с Арнолд често сме се осланяли на неговите преценки.

— Несъмнено и той е влюбен във вас, нали? — проблеснаха закачливо очите на детектива.

— О, да — усмихна се щастливо Маргарет. — Винаги е бил влюбен в мен. Но след толкова години е станало нещо като навик.

— А семейство Спенс?

— Забавни са и са чудесни за компания. Линда Спенс е умно момиче. На Арнолд му харесваше да разговарят. Привлекателна е.

— Приятелки ли сте?

— Ние? В известен смисъл. Не съм сигурна дали я харесвам наистина. Понякога е много злобна.

— А съпругът й?

— О, Джеръми е чудесен. Много е музикален. Разбира и от изобразително изкуство. Двамата с него често ходехме на изложби…

— Е, сега остава да се запозная с тях. — Той пое ръката й и каза: — Надявам се, мадам, няма да съжалявате, че ме помолихте да ви помогна.

— Защо трябва да съжалявам? — отвори широко очи тя.

— Човек никога не знае — отвърна двусмислено Поаро. Когато тръгна надолу по стълбите, той си промърмори: — И аз не знам… не знам.

Коктейлът бе в разгара си, но той учтиво се измъкна и излезе на улицата.

— Не — повтори си той. — Аз не зная.

Мислеше си за Маргарет Клейтън.

Детската й прямота, невинният й вид… го бяха впечатлили. Но дали бе само това? Дали не скриваха нещо друго? В средновековието е имало такива жени — жени, заради които историците все още спорят. Сети се за Мария Стюард, кралицата на Шотландия. Дали е знаела през онази нощ в Кърк О’Фийлдс за заговора? Или е била напълно невинна? Дали конспираторите нищо не са й казали? Дали е била от онези по детски наивни жени, които си казват: „Не зная“ и си вярват? Усети магията на Маргарет Клейтън. Но за нея още не знаеше какво да мисли…