Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
6.
Когато Хуан и хората му стигнаха края на горното сечище, войниците от Девета бригада вече бяха натоварили своята придобивка на един пикап и се качваха в каросерията му. Част от тях се качиха на друга камионетка, чийто собственик знаеше, че е най-добре да не възразява.
От мястото им в края на джунглата разстоянието до аржентинците не беше твърде голямо — може би триста и петдесет метра. Бяха въоръжени с автомати, които на такова разстояние щяха да са безполезни. Хуан подозираше, че Девета бригада е въоръжена със страшните на вид МП-5 най-вече за да внушава страх, отколкото заради бойните им качества.
Трябваше да вземе решение и бързо направи преглед на възможностите. Фронталното нападение щеше да е самоубийство, а възможността да се вмъкнат обратно в джунглата без захранването беше също толкова непривлекателна. Бяха стигнали твърде далече, за да се провалят сега. Голяма част от успехите на Корпорацията се дължаха на способността на Хуан да мисли в движение, да открива и трета възможност, за която никой не би се досетил.
В главата му се стрелкаха идеи, които бързо отхвърляше като неизпълними. А събитията продължаваха да се развиват. Войниците от Девета бригада се натовариха в каросериите на двата пикапа, които блъвнаха черен пушек. До тях запали и един моторизиран товарач, чието ремарке беше пълно с прясно отрязани и почистени трупи, чиято кора блестеше от мъзга.
— Председателю? — прошепна Марк Мърфи. Не беше виждал Кабрило да се бави толкова.
Хуан вдигна ръка, за да възпре въпроса, и запълзя през високата трева, която растеше като граница между същинската джунгла и отъпкания район за товарене, разчистен от секачите. Стигна до другия край и погледна към черния път, който се виеше по склоновете на планината, подобно на змия. Над него блестеше примката на стоманеното въже на лифта, което от тук изглеждаше тънко като косъм.
Двата изпръскани с кал пикапа потеглиха от сечището. Шофьорът на моторния товарач включи на скорост, машината се затресе и потегли след тях.
Ето какво му трябваше. Не беше перфектно, но все пак по-добре от нищо.
Той излезе от прикритието си и помаха на хората си да го последват. Те изскочиха от джунглата и хукнаха след него. Беше като при последната обиколка в състезание, когато умората изчезва и тялото отговаря на химическите сигнали, че моментът е „сега или никога“. Дузината секачи, които се въртяха около самоходния въжен лифт за пренасяне на трупи, видяха как четирима войници от Девета бригада изскачат от джунглата и хукват след другарите си в току-що заминалите пикапи.
Те не разбраха, че нещо не е наред, докато един от закъснелите войници не вдигна автомата си пред очите им и изкрещя:
— Долу! Всички долу и не мърдайте оттам!
Хуан не спря, за да види дали заповедта му се изпълнява. Беше сигурен, че хората му ще се погрижат за това. Втурна се към кабината на лифта, който всъщност беше багер с демонтирана стрела, на чието място беше монтирана мачтата с въжетата. Кабината беше защитена от летящи отломки с метална мрежа на мястото на стъклата. Вратата беше отворена и операторът седеше отпуснат на седалката, стиснал цигара в лявата си ръка. Не беше забелязал приближаването на екипа на Корпорацията, а заради шума на работещия на празен ход дизел, не бе чул и командите, затова когато Хуан се протегна в кабината и го измъкна навън, изненадата му беше пълна. Човекът се стовари на неравната земя и неочакваният удар му изкара въздуха.
— Мърф — изкрещя Хуан, — ела тук и се оправи с управлението.
Мърф притежаваше умението да разбира всякакви механизми, което без съмнение беше наследство от детското му хоби да разглобява и сглобява всичко. Хоби, на което родителите му сложиха край, след като веднъж се прибраха и завариха ретро поршето на баща му на части.
— Майк — извика Хуан, когато се приближи до края на склона. — Намери ключовете на третия пикап и го запали.
Системата за управление на лифта позволяваше дългата стоманена примка да се вдига и сваля, така че отсеченото дърво да не се закача в пъновете.
Хуан преметна автомата на гърба си и се свърза с по радиостанцията с Марк. Стъпи в примката на стоманеното въже и се хвана с една ръка за него.
— Схващаш ли какво съм намислил?
— Искаш да те спусна надолу по склона, право в пикапа със захранването.
— Не съвсем — поклати глава Кабрило и му обясни какво иска да направи.