Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Което, честно казано, ме устройваше идеално.
Знаех за Елси Бек доста повече, отколкото ми се искаше, и то все неща, които изобщо не ми харесваха. Той обожаваше дъщеря си и съпругата си, но се държеше брутално с неотзивчивите арестанти. Не пропускаше случай да напълни джоба си, а такива случаи му се предоставяха в изобилие. Скубеше предимно афроамериканската общност, защото смяташе, че те никога няма да се оплачат от него на белите му колеги. И правилно смяташе.
Сега разбирате ли какво имам предвид, като казвам, че нямам желание да чувам хорските мисли? Е, имаше и по-безобидни разкрития, като например мнението на Арлийн, че Чарлси Тутън заслужава по-свестен съпруг, или пък това, че Хойт Фортънбъри е одрал неволно чужда кола на паркинга и се е измъкнал, без да уведоми собственика.
Ако решите да ме питате какво правя с всичката тази информационна плява, веднага ще ви отговоря — нищо не правя. Убедих се на собствен гръб, че няма полза да се намесвам, защото от цялата работа никой не става по-щастлив, но за сметка на това странната ми дарба привлича излишно внимание и после цял месец всички стоят на тръни в мое присъствие. Тайните в главата ми са повече от парите във Форт Нокс. И са заключени също толкова здраво.
Не мога да отрека, че повечето от тези любопитни факти не оказваха съществена промяна върху цялостната житейска схема, докато поведението на Елси караше много хора да се чувстват нещастни. Имах желание да го спра, но нямах представа как. Елси беше много хитър и умееше да държи заниманията си в тайна от всеки, който разполагаше с достатъчно власт да му потърси сметка. Макар че изобщо не бих се изненадала, ако Бъд Диърборн се преструваше на сляп.
— Полицай Бек — казах. — Джейсън ли търсите?
— Шерифът ме помоли да намина и да огледам наоколо за евентуални нередности.
— И открихте ли нещо?
— Не, госпожице, не съм.
— Началникът на Джейсън каза, че вратата на пикапа му била отворена.
— Аз я затворих, за да не се изтощи акумулаторът. Естествено, постарах се да не пипам нищо. Но съм сигурен, че брат ви ще се появи всеки момент и няма да е във възторг, че му ровим в нещата без основателна причина.
— Имам ключ за къщата му и искам да ви помоля да влезете вътре с мен.
— Подозирате, че нещо се е случило с брат ви вътре в къщата, така ли? — Елси Бек изговаряше думите толкова старателно, че се запитах дали в джоба му нямаше скрит магнетофон.
— Не е изключено. Джейсън няма навика да отсъства от работа. Всъщност той никога не отсъства от работа. И аз винаги знам къде е. Това е неписано правило помежду ни.
— А ако реши да забегне нанякъде с някоя красавица, ще ви каже ли? Повечето братя не биха го направили, мис Стакхаус.
— Ще ми каже. Ако не на мен, то поне на Баракудата.
Елси Бек се пробва да се усмихне недоверчиво, но не му се удаде.
Къщата беше заключена. Извадих моята връзка с ключове, избрах онзи, който ми трябваше, и влязохме вътре. Странно, но когато прекрачих прага, не ме завладя усещането за роден дом — онова усещане, което помнех от детството си. Бях живяла в къщата на баба много по-дълго, отколкото в тази малка къщичка. Джейсън се премести тук веднага след като навърши двайсет и макар че понякога се отбивах да го видя, общият ми престой в тази къща едва ли надхвърляше двайсет и четири часа за последните осем години.
Огледах се и забелязах, че в обстановката нямаше голяма промяна и изглеждаше почти като в спомените ми. Малка къща във фермерски стил, с малки стаи, но доста по-съвременна от бабината — от моята — и с по-добра топлоизолация. Баща ми бе свършил по-голяма част от работата собственоръчно, и то доста качествено.
В малката всекидневна все още стояха мебелите от кленово дърво, които мама бе избирала от разпродажба, и тапицерията им — бежова, на зелени и сини цветя, каквито никога няма да срещнеш сред природата, — изглеждаше все тъй ярка. За жалост. Отне ми няколко години да проумея, че майка ми — макар и умна жена в някои отношения — е била абсолютно лишена от всякакъв вкус. Брат ми все още не го знаеше, очевидно. Беше сменил завесите, килима — и то за да скрие най-протритите места върху стария мокет; имаше нови електроуреди, банята изглеждаше като след основен ремонт. Но ако родителите ми влезеха днес в старата си къща, те биха се почувствали съвсем като у дома си.
Само че родителите ми бяха мъртви от двайсет години и тази внезапна мисъл ми подейства като шок.
Стоях до входната врата и трескаво се молех да не се натъкна на кървави петна. Елси Бек тръгна да обикаля наоколо, а след секунда колебание го последвах и аз. Нямаше много за гледане; както споменах, къщата е малка. Три спални (две от които — доста тесни), гостна, кухня, една баня, сравнително просторна обща семейна стая и мъничка трапезария: средностатистическа къща за всеки средностатистически град в Америка.