Град на паднали ангели

въобразяваше, но й се стори, че гласът му е малко напрегнат. — Този захват ти дава

предимство. Използвай го, за да ме дръпнеш към себе си и да добавиш инерция към свития

си в коляното крак, докато ме риташ…

— Я виж ти — каза спокоен развеселен глас. — Минаха само шест седмици, а вече сте се

хванали за гушите? Колко бързо изчезва любовта при смъртните.

Клеъри пусна Джейс и бързо се завъртя, макар и да знаеше чий е гласът. Кралицата на феите

стоеше в сянката между две дървета. Клеъри се запита дали изобщо щеше да я види, ако не

знаеше, че е там, макар и да притежаваше Зрението. Кралицата беше с дълга рокля, зелена

като тревата, а падащата по раменете й коса беше с цвят на пожълтели листа. Беше красива и

ужасяваща като умиращия сезон. Клеъри никога не й бе имала доверие.

— Какво правите тук? — попита Джейс, присвил очи. — Това място принадлежи на ловците

на сенки.

— Нося новини за ловците на сенки — когато кралицата пристъпи грациозно напред,

светлината на слънцето проби през дърветата и заблестя по диадемата от златни плодове на

главата й. Клеъри се питаше дали кралицата предварително не обмисляше драматичното си

появяване и ако е така, защо. — Имаше още една смърт.

— Каква смърт?

— На още един от вас. Мъртъв нефилим. — Кралицата беше казала това с определена

наслада. — Тялото му бе намерено на зазоряване под Оук Бридж. Както знаете, паркът е мое

владение. Убийството на хора не ме притеснява, но смъртта беше малко необичайна. Тялото

беше прегледано от лекарите ми. Според тях мъртвият е от вашите.

Клеъри погледна бързо Джейс, спомняйки си новината за смъртта на ловеца на сенки преди

два дни. Виждаше, че Джейс мисли за същото; беше пребледнял.

— Къде е тялото? — попита той.

— Моето гостоприемство ли те притеснява? В двореца ми и, уверявам те, оказваме на тялото

цялото уважение, което бихме оказали и на жив ловец на сенки. Един от поданиците ми

заема място в Съвета наравно с твоите хора, затова не се съмнявай в добрата ни воля.

— Както винаги, „добрата воля” и милейди вървят ръка за ръка — сарказмът в гласа на

Джейс беше очевиден, но кралицата само се усмихна. Според Клеъри тя харесваше Джейс,

както феите харесват красивите неща, само защото са красиви. Не мислеше обаче, че

Кралицата харесва и нея, и това беше взаимно. — Защо идвате с това съобщение при нас, а

не при Мерис? Според обичая…

— О, обичая! — кралицата махна с ръка пренебрежително. — Вие бяхте тук. Стори ми се

целесъобразно.

Джейс отново й хвърли сериозен поглед и отвори мобилния си телефон. Махна с ръка на

Клеъри да остане, където е, и малко се отдалечи. Тя го чу да казва: „Мерис?” когато някой

отговори на обаждането му и после гласът му беше заглушен от виковете, идващи от

близкото игрище.

Със смразяващо страхопочитание погледна към кралицата. Не я беше виждала от последната