Град на паднали ангели

бяха облекли най-ярките си цветове — искрящо златно, червено, бакърено и оранжево. Беше

красив ден, идеален за романтична разходка в парка и целувки на някой от каменните

мостове. Но това нямаше да се случи. Очевидно, доколкото зависеше от Джейс, паркът

представляваше още една тренировъчна зала на Института, само че на открито, и там Клеъри

трябваше да прави различни упражнения, като бягане по пресечен терен, техники за бягство

и нападение, и убиване на разни неща с голи ръце.

По принцип би се радвала да се научи да убива разни неща с голи ръце. Но нещо в

изражението на Джейс я разтревожи, колкото и шеговит да беше разговорът им. Той не

спеше добре и очевидно избягваше да остава насаме с нея, освен по време на тренировките.

Не можеше да се отърси от натрапчивото чувство, че нещо не е наред. Само ако имаше руна,

която да го накара да й разкрие истинските си чувства, помисли си. Тя обаче никога нямаше

да създаде такава руна, напомни си незабавно Клеъри. Не би било етично да използва силата

си, за да контролира някого. А и откакто беше създала руната на обединението в Идрис,

силата й сякаш беше изпаднала в летаргия. Не изпитваше желание да рисува стари руни, а и

нямаше видения за създаването на нови. Мерис й беше казала, че ще се опитат да доведат

специалист по руните, който да я обучи, започне ли сериозно да тренира, но досега нямаше

такова чудо. Всъщност, не че имаше нещо против. Трябваше да признае, че дори и силата й

да изчезнеше завинаги, може би нямаше да съжалява.

— Може да се случи да срещнеш демон и да нямаш оръжие — каза Джейс, когато минаха

под редица дървета, отрупани с ниско висящи листа, чиито цветове варираха от зелено до

искрящо златно. — В такъв случай не трябва да изпадаш в паника. Не забравяй, че ти самата

си оръжие. На теория, когато приключиш обучението си, трябва да можеш да пробиеш дупка

в стената с ритник или да събориш лос с един-единствен удар.

— Никога не бих ударила лос — каза Клеъри. — Те са защитен вид.

Джейс се усмихна леко и се обърна с лице към нея. Бяха стигнали до горичката; в центъра,

сред дърветата имаше малка полянка. По стъблата на дърветата имаше издълбани руни,

които маркираха мястото като собственост на ловците на сенки.

— Има древен боен стил, наречен муай тай. Чувала ли си за него?

Тя поклати глава. Слънцето светеше ярко и спокойно, и на нея й беше топло с анцуга. Джейс

съблече якето си и се обърна към нея, огъвайки дългите си като на пианист пръсти. Очите

му бяха наситено златни на есенната светлина. Знаци за скорост, ловкост и сила, се виеха

като лози от китките нагоре до бицепсите му и изчезваха под ръкавите на тениската. Клеъри

се запита защо си е направил труда да си сложи руни, сякаш тя е враг и сериозен противник.

— Чух слух, че новият инструктор, който ще дойде другата седмица, е майстор по муай тай

— продължи той. — И по самбо, летвей, томой, крав мага, джуджицу и още едно изкуство,