Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Много неприлични неща — каза Елизабет прямо. — Дори бих преспала с шефа си.
— Елизабет, ти имаш шефка — напомних й аз.
— Знам — отговори тя, — но за толкова пари ще си затворя очите за тази подробност.
В този момент си отдъхнах. Толкова се бях притеснила, че Елизабет може да влезе в ролята на моралист и така да ме накара да се почувствам още по-жалка.
— А би ли, апчих, заменила за толкова пари мъжа си за неговия брат? — попитах аз. — В случай, че имаш — в този момент кихнах три пъти последователно — мъж, а той има брат?
— Със сигурност — отговори Елизабет. — Рано или късно бих разменила всеки мъж за неговия брат, дори и без да се налага някой да ми дава пари.
— Да, но да приемем, че наистина си лудо влюбена в мъжа си — казах аз. — И да приемем, че жената на брат му е точно негов тип. Изглежда като Дженифър Анистън. А и е дипломиран икономист, точно както и той. Няма ли да се замислиш малко, апчих, преди да ги оставиш насаме?
Сега вече Елизабет съвсем се обърка.
— Малко ми е рано за подобни… а-а-а… философски размишления, не мислиш ли? Защо ме гледаш така странно, Оливия? Нещо не е наред ли? Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще избухнеш в сълзи.
— Това е от алергията — излъгах аз.
Наистина малко ми оставаше да се разплача.
Елизабет обаче ме познаваше прекалено добре. Тя сложи ръка на рамото ми.
— Е, хайде, изплюй камъчето! — подкани ме любезно.
И тогава й разказах всичко. За Фриц и старите му, откачени приятели, за многото пари и проблемите, които можеха да се решат с тях, за частните детективи и подслушваните телефонни линии. Първоначално Елизабет просто отказа да ми повярва, като постоянно повтаряше, че съм объркала първи май с първи април. Но в един момент започна да осъзнава, че казвам истината. (Оттук нататък вече не сипвахме ликьор в кафето, а се концентрирахме изцяло върху ликьора.)
— Ама, че откачен дъртак! — каза тя, с известна доза възхищение в гласа си. — Колко ли богат трябва да е този човек?
Аз кимнах.
— Винаги е печелил добре, освен това е получил пари в наследство. А и винаги е имал много добър нюх в инвестициите, апчих.
— Мисля, че това е един много оригинален начин, да разпределиш наследството си — каза Елизабет. — Много те моля, изхвърли най-накрая котката от скута си. Постоянното ти кихане не се издържа повече.
Но котката впи здраво нокти в панталона ми. Явно се чувстваше много добре при мен.
— Апчих — кихнах аз.
— Звучи толкова интересно и вълнуващо! — каза Елизабет. — А Оливер е онзи готиният, който всеки път интервюира пожарникари, които до един се казват Ковалски, нали?
— Не интервюира само пожарникари — защитих Оливер. — Той прави репортажи, апчих, за всякакви събития. Просто така се получава, че в нашия район много често стават пожари, а изглежда Ковалски е доста често срещано име сред пожарникарите.
— Явно го харесваш. Тогава какъв е проблемът?
— Проблемът ми не е в Оливер, а в Евелин — отговорих и положих големи усилия да не се разплача. — Тя е толкова умна и начетена, и елегантна, и красива…
— И ти си красива! — каза разпалено Елизабет.
— Не. Аз съм по-скоро като нашия изтърбушен диван — поклатих глава и започнах много описателно да й разказвам за нашия стар и плесенясал диван и за модерното канапе модел на Lignet Roset, което вече ме чакаше в жилището на Евелин.
— И двете приличаме на канапетата си — заподсмърчах аз. — Евелин е шикозен дизайнерски модел, а аз съм вехт, изтърбушен диван, на който никой не иска да спи. Апчих. Кажи ми една причина, поради която Щефан да иска да задържи тази износена, стара мебел?
— Защото те обича — каза енергично Елизабет.
— Мислиш ли?
Това малко ме успокои. Може би съвсем излишно се притеснявах. В края на краищата бяхме женени от десет години, а това сплотява хората. А и сравнението с диваните май не беше съвсем удачно. Все пак аз не бях нито плесенясала, нито пък изтърбушена. Апчих!
Но точно тогава Елизабет добави също толкова енергично:
— А ако все пак той реши да остане с Евелин, за теб остават достатъчно пари. А и брат му! При всички положения аз бих участвала.
И без това вече беше прекалено късно да си променям решението.
„Който се е хванал на хорото, трябва да го играе“, обичаше да казва приемната ми майка.