Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

— Това ваш револвер? — попита Макола, като се изправяше.

— Да — каза Кайер и бързо прибави: — Той ме гонеше, за да ме убие, ти видя това.

— Да, видял — каза Макола. — Има само един револвер тук. Къде негов?

— Не зная — прошепна Кайер с глас, който изведнъж беше изгубил силата си.

— Аз отива да го търси — отвърна тихо негърът.

Той обиколи верандата, докато Кайер седеше неподвижно и гледаше трупа. Макола се върна с празни ръце, постоя замислен, след това безшумно влезе в стаята на мъртвия и веднага излезе с револвер, който той вдигна пред лицето на Кайер. Кайер затвори очи. Виеше му се свят. Сега животът му се струваше по-ужасен и по-труден, отколкото смъртта. Беше застрелял невъоръжен човек.

След като помисли малко, Макола посочи към мъртвия, който лежеше на пода с кървава дупка на мястото на дясното си око:

— Той умрял от треска.

Кайер го гледаше с вцепенен поглед.

— Да — повтори замислено Макола, като прекрачи трупа, — аз мисли, че той умрял от треска. Утре ще го погребва.

И бавно се запъти към жена си, която го очакваше, като остави двамата бели на верандата.

Настъпи нощта, а Кайер все още седеше неподвижно на стола си. Седеше притихнал, сякаш беше поел доза опиум. Бурните емоции, през които беше преминал, породиха у него чувство на спокойна отпадналост. За един кратък следобед той беше опознал дълбините на ужаса и отчаянието и сега намираше покой в убеждението, че животът вече не крие никакви тайни за него, нито пък смъртта! Седеше до трупа и мислеше; мислеше трескаво, спохождаха го съвсем нови мисли. Като че ли се беше отделил изцяло от себе си. Старите му мисли, убеждения, нещата, които харесваше или не харесваше, неща, които почиташе, и неща, които ненавиждаше, се проявяваха най-сетне в истинската си светлина! Оказаха се презрени и детински, фалшиви и смешни. Седнал до човека, когото беше убил, той се беше отдал на новата си мъдрост. Спореше със себе си за всичко под небето с онази объркана прозорливост, която притежават някои луди. Сега си мислеше, че този мъртвец беше и без друго един отвратителен звяр; че всеки ден умират хиляди, а може би и стотици хиляди — кой можеше да каже? — и че сред този брой една смърт не променя нищо; тя е без значение, поне за едно мислещо същество. Защото той, Кайер, е мислещо същество. През целия си живот до този момент беше вярвал в куп глупости, както и всички останали хора — които са глупаци, но сега вече той мисли! И знае! В душата му цареше мир; Кайер беше опознал най-висшата мъдрост! След това се опита да види себе си мъртъв, а Карлие да седи на този стол и да го наблюдава; опитът му се увенча с такъв неочакван успех, че за известно време му беше трудно да каже кой е мъртъв и кой — жив. Но това необикновено постижение на въображението му го стресна и с трезво и навременно усилие на разсъдъка си той успя да предотврати превръщането си в Карлие. Сърцето му подскочи и той цял се обля в гореща пот при мисълта за тази опасност. Карлие! Какъв ужас! За да приведе в ред разстроените си нерви — нищо чудно в това! — той се опита да посвири с уста. След това изведнъж заспа или поне помисли, че заспива; във всеки случай наоколо имаше плътна бяла пара и някой свиреше сред нея.