Лотос за мис Куон
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотос за мис Куон». Краткое содержание книги:
Един бърз поглед в банята му показа, че всичко е наред и той тръгна по коридора към спалнята на Джафи. Вратата беше заключена. Това е необичайно, помисли си той, да се заключи вратата на спалнята и да се извади ключът. Почука на вратата и се ослуша, но нищо не чу. След това се приближи до парапета и погледна в антрето долу, за да се убеди, че Донг Хам все още е там, извади от джоба си шперц и отключи вратата.
Влезе в стаята. Контрастът между душния коридор и хладната спалня го накара леко да потрепери. Погледна огромния гардероб и напрегнатите му черни очички просветнаха. Опита вратата и разбра, че е заключена. Отвори я с шперца.
Донг Хам, който стоеше в антрето на долния етаж, чуваше как инспекторът се движи горе. Старецът гледаше тревожно. Той бе съвсем сигурен, че с Хаум, когото искрено харесваше, се е случило нещо много, много лошо.
Мина поне половин час, преди инспектор Нгок-Лин да слезе по стълбите. Донг Хам го наблюдаваше как се спуска надолу, но не можа да прочете нищо на кафявото, безизразно лице.
— Пак ще дойда — каза инспекторът. — Междувременно никой да не влиза в къщата, включително и ти. Ясно ли е?
Донг Хам кимна. Той бе твърде изплашен, за да зададе въпроса, който го измъчваше.
Инспекторът му кимна да излезе от къщата, последва го и заключи задната врата. Повика униформения шофьор, който бързо излезе от колата и се приближи.
— Ти ще останеш тук и ще наблюдаваш никой да не влиза — каза инспекторът. — Гледай никой да не те види, освен, ако не е нужно да ги спреш да не влязат. Може би ще се забавя два-три часа, но ще дойда.
Шофьорът гледаше подозрително към Донг Хам, който премигна нервно, а инспекторът се качи в колата и бързо отпътува.
3
Полковник Он-дин-Кук, шеф на Службата за сигурност, седеше на стол с висока облегалка, украсен с дърворезба, и дишаше леко през широките си ноздри.
Той бе едър мъж, с плешива кръгла глава, тесни, жестоки очи и големи, сплескани, островърхи уши. Наполовина китаец, наполовина виетнамец, той бе събрал най-лошите черти на двете националности, както по отношение на характер, така и по отношение на външен вид.
От шест години ръководеше Службата за сигурност с желязна ръка, но имаше няколко души, влиятелни политици, които бяха решили да се освободят от него и той бе съвсем наясно.
Те твърдяха, че той отдавна е изпълнил задачите, за които е бил назначен. Беше полезен още преди да се установи режимът, но методите му бяха така противно нецивилизовани и манталитетът му бе толкова брутален, че можеше да постави режима в доста неблагоприятна светлина по отношение на международните норми. Колкото по-скоро си идеше и на негово място дойдеше по-приемлив човек, толкова по-добре.
Тази кампания да се освободят от него бе започнала да се активизира. Полковник Кук бе човек с екстравагантен вкус и много пороци. Насилствено пенсиониране бе единственото нещо, което можеше да го изплаши. Ако го лишаха от службата му, стабилните доходи, които той си осигуряваше от хилядите селяни и китайците, които имаха причини да се страхуват от полицията, щяха да секнат. Щеше да получава само една пенсия и да му се наложи да живее с нея. Мисълта, че ще трябва да живее с толкова ограничени средства измъчваше съзнанието му.
Този понеделник той бе събуден от тежък опиумен сън от един ужасен прислужник. Инспектор Нгок-Лин го бе принудил да го направи.
Полковник Кук си каза, че ако Нгок-Лин е дошъл по въпрос, който търпи отлагане, то той ще го накара да съжалява до края на дните си.
Той се бе измъкнал от коприненото си легло, беше си сложил черно копринено кимоно със златен дракон, избродиран на гърба и бос се бе промъкнал до кабинета си, където го чакаше инспекторът.
Докато прислужникът не му донесе чаша чай, полковник Кук не обърна никакво внимание на инспектора, който стоеше неподвижен пред огромното бюро с дърворезба.
Светналите цепки на черните очи накрая се обърнаха към лицето на инспектора.
— Какво има? — попита тихо полковникът.
Ако имаше нещо, което инспекторът умееше да прави наистина добре, то бе да докладва сбито. Той имаше дарбата да събере всички важни факти и да ги поднесе ясно, бързо и в необходимия ред.
Полковник Кук го изслуша, без да го прекъсне. От време на време отпиваше от чая си, но ако не се брои движението на ръката му, седеше неподвижно.
Когато инспекторът престана да говори, полковникът продължи да го гледа с невиждащи очи, а съзнанието му препускаше по фактите, които току-що му бяха дадени.