Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
— Виж, Ари — започнах с надеждата да звуча ласкателно. Ръмженето и заплахите ми идваха далеч по-естествено, така че не бях сигурна как се справям. — Защо не се опитаме да избягаме от тук заедно? Не знам какво ти е говорил Джеб, но вероятно и ти си в списъка на застрашените.
Понечих да продължа, но той ме прекъсна:
— Да, така е — каза, отново с пълно спокойствие.
Подкара количката през вратата и попаднахме в дълъг коридор, осветен от луминесцентни лампи и покрит с вечните квадрати от балатум. Внезапно той приклекна и разхлаби яката на ризата около врата си.
Дръпнах се, но той рече:
— Виж… Имам срок на годност. С всички ни е така.
Абсолютно отвратена, но и с някакво болно любопитство се наведох напред. На тила на Ари имаше подобна на татуировка редица цифри. Беше дата. Тази година и този месец, струваше ми се, макар че не бях сигурна. Интересно колко бавно се точи времето, когато човек е в плен.
Мислите ми: Уф! И после: Горкият Ари. И после: Това може да е поредният номер, поредният начин да ме манипулират.
— Какво искаш да кажеш с това „С всички ни е така“? — попитах подозрително.
Очите му — напомняха онези на детето Ари — се спряха върху моите.
— Всички ние, експериментите, имаме вграден срок на годност. Когато наближи, крайната дата се появява на тила на въпросния експеримент. Моята се появи преди няколко дни. Явно часът ми ще удари скоро.
Погледнах го ужасено.
— И какво ще стане на тази дата?
Той повдигна рамене, изправи се и отново забута количката.
— Ще умра. Щяха да ме елиминират заедно с останалите, но датата ми, така или иначе, беше близо, решиха да ме оставят. Понеже съм син на Джеб, както знаеш.
При тези думи гласът му потрепери, а аз впих поглед надолу по коридора пред себе си.
Това беше нова степен на низост, дори и за лудите учени.
45
Не знам дали сте попадали на тур в свръхсекретна лаборатория на учени злодеи, например по време на някоя училищна екскурзия. Във всеки случай аз получих своя тук в този ден и ако ми бяха възложили да напиша съчинение по темата, заглавието му щеше да бъде: „По-страшно и далеч по-ужасно, отколкото изобщо можете да си представите (дори и да имате абсолютно извратено въображение)“.
Все пак, бяхме отрасли тук (или поне така мислех). Освен това бяхме видели доста ужасяващи неща и в Ню Йорк (или поне така мислех). Така че донякъде бях свикнала с потресаващите недоразумения на природата. Ари обаче ме буташе по коридорите и нагоре-надолу с асансьора, и ме водеше в части на Училището, които не бях виждала никога и за чието съществуване дори не подозирах. Повярвайте ми, аз и останалите от ятото бяхме като герои от „Дисниленд“ в сравнение с някои от видените гледки.
Не всички бяха рекомбинантни форми на живот. Някои бяха просто „усъвършенствани“, без да бъдат комбинирани с други видове.
Видях човешко бебе, което още не можеше да ходи. Седеше на пода и дъвчеше някаква гумена жаба, докато един от Белите престилки пишеше дълго, сложно, неразбираемо математическо уравнение на огромна бяла дъска.
Друг от Белите престилки попита:
— За колко време го реши Фейнман9?
— За четири месеца — отвърна първият.
Бебето пусна жабата и допълзя до дъската. Единият от Белите престилки му подаде маркер. Бебето изписа сложно, неразбираемо решение на дъската, изпъстрено с гръцки криволици, след това седна на земята, погледна дъската и задъвка маркера. Другият учен свери отговора, вдигна поглед и кимна.
— Браво на момичето — каза първата Престилка и подаде на детето бисквитка.
В друга стая видях кутии от плексиглас, в които растеше някаква отблъскваща материя. Подобно на мозъчна тъкан вещество, което плаваше в различни на цвят течности. От кутиите излизаха жици, свързани с компютър. Един от Белите престилки пишеше команди на клавиатурата, а подобията на мозък явно ги изпълняваха.
Погледнах Ари.
— С мозък далеч ще стигнеш.
— Мисля, че целта е да проверят дали хората могат да оцелеят без тяло — обясни той.
Следващото помещение беше пълно със заместителите на Заличителите, така наречените роболети. Висяха в редици, окачени на метални куки като омачкани палта в гардероб.
Червените им очи бяха затворени и всички имаха кабел, включен в бедрото. Тънката космата заличителска кожа беше плътно опъната по металните им конструкции. На места се беше прокъсала и през дупката се подаваше я става, я някакви зъбни колела или бутала. Като цяло видът им беше доста отвратителен.
9
Ричард Фейнман — изтъкнат физик-теоретик от САЩ, специалист по квантова физика. — Бел. прев.