Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
— Усещането, че сте живели с Джеб в Колорадо, истинско ли е? И за отвличането на Ейнджъл? И за спасяването й? За посещението в Ню Йорк? И убийството на Ари? За живота ви с мен във Вирджиния?
Тя повдигна вежди.
Присвих очи и замълчах. Осъзнавах, че останалите от ятото следят всяка нейна дума с изключително напрежение.
— Макс, ние ви дадохме тези спомени. Следяхме сърдечната ви дейност и дробовете, докато вие си представяхте жестоките битки. Ние избрахме Ню Йорк, Флорида, Аризона. Помниш ли доктор Мартинес и Ела? Тези компоненти ни позволиха да изпитаме психологическата и физическата ти реакция на уютната сигурна обстановка.
Кръвта в жилите ми се превърна в ледена киша. Откъде знаеха за Ела и за доктор Мартинес? Бяха ли им навредили? Бяха ли ги убили?
Постарах се да запазя хладнокръвие и да забавя паникьосаното си дишане. Не биваше да показвам, че бяха успели да ми повлияят. Това беше най-тежкият момент досега.
— А какво трябваше да проверите с живота ни с теб? — троснах се. — Как ще реагирам на двулична властна гадина без капка майчинско чувство?
На бузите й изплуваха две червени петна. Едно на нула за Макс.
— Все още не ни вярваш, миличка… — обади се Джеб.
— Да. Защото не съм си загубила разсъдъка. — Гласът ми прозвуча сподавено.
Джеб пое нежно лявата ми ръка. Инстинктивно се опитах да я дръпна, но не можех. Той внимателно обърна ръката ми в ремъка с велкро с вътрешната й част нагоре.
— Погледни, Макс — каза той нежно. — Повтарям ти, нищо преживяно не беше истина. Беше просто сън. Не сте напускали Училището.
Нали помните яркочервения белег на ръката ми, останал от опита ми да извадя сама чипа? И операцията отпреди няколко дни? След нея бяха останали тънки прави линии с дължина около два сантиметра…
На ръката ми нямаше белези. Никъде. Кожата ми беше гладка, невредима. Опитах да размърдам пръсти. И успях. Лявата ми ръка работеше безотказно.
До мен Гази си пое дъх озадачено.
Аз затаих своя… опитах да не преглъщам, за да не издам потреса си. Тогава ми хрумна нещо. Бяхме намерили Тото в Ню Йорк.
— Ами Тото? — попитах триумфално. — И той ли беше сън?
Джеб ме погледна нежно.
— Да, миличка. И той беше сън. Говорещото куче Тото не съществува.
Той отстъпи и разкри леглото отсреща. Беше празно. Белите чаршафи бяха опънати, без нито гънка. Тото явно не беше влизал в тази стая. Или…?
42
Добре, представете си ме здравата уплашена. Или бърникаха дълбоко в мозъка ми, или… бърникаха още по-дълбоко в мозъка ми.
Много бързо прехвърлих възможните варианти през ум:
1. Лъжеха (естествено);
а) лъжеха, че никой от нас не беше напускал Училището нито за миг;
б) не лъжеха, че никой от нас не беше напускал Училището нито за миг;
2. Случващото се в момента, дори в тази секунда, беше поредната халюцинация;
3. Всичко до момента всъщност беше смес от кошмари и сънища, породени от някакви вещества (анорексично слаба вероятност);
4. Независимо дали лъжеха, или не, и дали беше сън, или не, трябваше да се освободя, да ги наритам едно хубаво и да приключа с това веднъж завинаги.
Отпуснах глава на тънката възглавница и огледах ятото. Бяха израсли пред очите ми, бяха се издължили, бяха пуснали коса. Нима бяхме прекарали години, приковани за леглата? Или пък си бяхме на тази възраст от самото начало, създадени на нея?
Погледнах към Ейнджъл с надеждата да ми прати някоя успокоителна мисъл. От нея обаче не дойде нищо. О, Господи!
Не можех да мисля повече. Бях гладна, изпитвах болка и се опитвах да озаптя все по-неудържимата си паника. Затворих очи и се опитах да вдишам равномерно няколко пъти.
— Къде може човек да си намери нещо за ядене в тая дупка? — попитах накрая.
— Още сега ще ви донесем храна — отговори Джеб.
— Един вид прощална вечеря — вметна Ейнджъл с невинно гласче.
Отворих очи.
— Съжалявам, Макс — рече Ан Уокър, — но както вероятно си осъзнала, прекратяваме всички експерименти с рекомбиниране на ДНК. Всички кръстоски между вълк и човек са оттеглени. Време е да оттеглим и вас.
Което обясняваше защо не бяхме видели и един Заличител в последно време. Гази ми беше разказал за летящите роболети.
— „Да ни оттеглите“ в смисъл да ни убиете? — попитах равно. — С това ли се утешавате? Като използвате евфемизми за смъртта и убийството? — Преправих си гласа, сякаш чета новините. — В днешната емисия: седем души бяха „оттеглени“ в ужасяваща катастрофа на Седемнайсето шосе… — Пак промених гласа си. — Джими, не оттегляй птичето с пушката… — И пак. — Моля ви, сър, не ме оттегляйте! Ето, вземете портфейла ми!