Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
Впих очи в Джеб и в Ан, а от студения ми гняв лицето ми се превърна в маска.
— Как живеете с това? Как се гледате в огледалото? Лесно ли заспивате вечер?
— Ще ви донесем нещо за ядене — каза Ан и побърза да излезе.
— Макс… — започна Джеб.
— Не смей да говориш с мен! — изсъсках аз. — Вземай си малката предателка и се разкарай от предсмъртната ни килия!
Ейнджъл премести поглед от мен върху Джеб, без да променя изражението си. Той я хвана за ръка и я изведе от стаята с въздишка. Тресях се от емоции и в последен пристъп на ярост напрегнах всичките си свръхестествени сили и опънах ремъците от велкро.
Нищо.
Тръшнах се обратно на леглото, а в очите ми се събраха сълзи. Мисълта, че ятото ме вижда в това състояние, ме подлудяваше. Раздвижих пръстите на лявата си ръка и потърсих белезите. Нищо.
— Е, добре мина — обади се Зъба.
43
Ето ви едно заплетено въпросче: ако сънувате, че заспивате, вързани от луди учени в тайна лаборатория, и започнете да сънувате, сънувате ли всъщност?
Кое точно е сънят?
Кое се брои?
Как можете да направите разлика?
Измъчвах се с подобни безсмислени главоблъсканици цял ден, което пораждаше нов въпрос: ако терзаех собствения си мозък с опитите да разбера какво става, това броеше ли се за мъчение, причинено от Тях? Тъй като цялата ситуация беше тяхно произведение?
Така или иначе, в даден момент явно бях „заспала“, тъй като в друг момент някаква ръка ме разтърси за рамото и ме накара да се върна в „съзнание“.
Както обикновено на мига застанах нащрек и механично се опитах да заема поза за бой. Което не се получава много добре, когато си пристегнат с ремъци.
Виждам отлично в тъмното и за части от секундата различих небезизвестния противен силует над леглото си.
— Ари! — прошепнах не много тихо.
— Здрасти, Макс — каза Ари и за първи път от много време не ми се стори пълен изверг.
С всяка наша среща в последните няколко месеца той добиваше все по-налудничав вид, на ръба да пропадне напълно в бездната на безумието… Сега обаче изглеждаше… Ами, не беше точно нормален, но поне устата му не се пенеше.
Зачаках да започне да се заяжда хапливо.
Той обаче не го направи, не започна да ме дразни или заплашва самодоволно. Вместо това отвърза едната ми ръка, после я дръпна надолу и я върза за подлакътника на инвалидна количка.
Хм-м. Дали можех да летя, завързана за инвалидна количка? Можеше пък и да успея? Вероятно скоро щяхме да разберем. Дори — ако съумеех да засиля количката достатъчно — излитането ми можеше да се получи доста зрелищно.
Седнах в стола, а Ари пристегна глезена ми към предната пръчка. Наканих се да опитам, но той прошепна:
— Количката е от олово. Тежи около осемдесет килограма.
По дяволите. Въпреки че бях доста висока за възрастта си, заради птичите модификации на костите ми тежах най-много четиридесет и пет килограма. Това, че никога не се наяждах достатъчно, също бе допринесло. И така, въпреки че бях наистина завидно силна, нямаше начин да успея да отлепя толкова тежка количка от земята.
Измерих Ари с ненавист.
— И сега какво, умнико? При шефа ли ще ме водиш?
Той не поддаде на предизвикателството.
— Просто реших, че ще е хубаво да те разходя, Макс.
44
— Брей! Специален тур от твоя милост? Сега вече съм убедена, че сънувам — троснах му се аз, но след това ми хрумна нещо. — Казаха, че са оттеглили всички Заличители. И ако не бях завързана, щях да опиша кавички с пръсти около думата оттеглили.
Ари ме погледна тъжно.
— Да, аз съм последният. Те… избиха всички останали.
По някаква причина примиреното тъжно потвърждение на ужасяващия факт накара кръвта ми да замръзне в жилите. Въпреки че беше ненавистен гнусен паразит, на моменти почти успявах да различа в него малкото момченце от едно време. Бяха го преобразили на тригодишна възраст и резултатът далеч не беше бляскав. Горкият.
Да, да, точно така. Горкият звяр, който се опита да ме убие няколко пъти. Присвих очи.
— Ятото също ще бъде елиминирано — казах. — Аз ли ще бъда първа? Натам ли си ме повел?
Той поклати глава.
— Разрешиха ми да те разведа наоколо. Знам, че трябва да ви оттеглят, но не знам кога точно.
Хрумна ми нещо.