Три метра над небето

„Влюбени?! Как пък не!“ Изправи се и стъпи на мокета. Дръпна щората. По радиото зазвуча песен на Бой Джордж. В кухнята някой беше направил кафе, ароматът му стигаше чак дотук. Баби се усмихна, после чу шум от съседната стая и се затича към банята, но Даниела се оказа по-бърза и затръшна вратата под носа й.

— Дани, пусни ме да вляза, че е седем и половина… Ще закъснея.

— Няма да стане.

— Хайде де, ще оставя място и за теб. Май шамарите снощи не ти бяха достатъчни!

Даниела отвори вратата и отвърна със злобна гримаса. Измиха се, без да говорят. Сутрин Баби беше непоносима — също като майка си.

— Оня, който те докара от купона… да не би да си падаш по него?

— Ти луда ли си, ако знаеш какво направи… Съсипа колата на Брандели, наби Кико, удари господин Акадо… Животно!

— А на нас ни харесва.

— На кои вас?

— На мен, на Джули, на Джована, на Стефания…

— Защото сте патици! Какво хубаво има в това да биеш хората? — Баби ядосано си насапуниса лицето.

— Той и приятелите му ходят с най-готините момичета и ги сменят когато поискат.

— Аха, представям си за какви момичета става дума!

— Ами… Глория Акадо например сега е с Дарио. Той е приятел на Степ.

— Степ?

— Стефано Манчини. Оня, който те докара. Аз и Джулия му викаме Шест плюс.

— Знаеш ли колко ме интересува…

Баби се върна в стаята да се облече. Униформата й беше приготвена от вечерта. Нахлузи синята блузка, после полата. Обу си обувките, като ги изви настрани, за да се разширят, и заситни към кухнята.

„Степ… Какво идиотско име! Но пък му приляга.“

— Добро утро. — Тя целуна майка си по бузата, вдишвайки аромата на крем Revlon.

— Здравей, скъпа.

Рафаела пиеше черно кафе без захар. Очите й, още сънени, не бяха привикнали към светлината, затова всичко тънеше в полумрак.

Баби си сипа кафе, после мляко и накрая пусна вътре две хапчета подсладител Ermesetas — най-хубавия. Даниела си сипа кафе, после мляко и си сложи тръстикова захар. Всеки с навиците си.

— Мамо, защо не си купила от моите бисквити Fiesta с бадеми?

— Защото нямаше в магазина. Вече не обичаш ли Pan di stele?

— Омръзнаха ми. А, знаеш ли какво искам да ми купиш?

— Не може ли да говориш малко по-тихо?

— Добре де. Искам от онези шоколадови кремчета на Danone. — Даниела погледна към сестра си, сякаш търсеше подкрепа. Не я получи.

— А за мен да купиш пълнозърнести бисквити! — обади се Баби.

— Ако не ми го напишете, нищо няма да купя.

Дани стана и добави в списъка своите шоколадови кремчета и диетичните бисквити на сестра си.

— Само че ако пак ги оставиш да се развалят, ще ми ги платиш — вдигна пръст Рафаела.

— Сега защо ми говориш така?

— Защото последния път се наложи да ги изхвърля.

— Добро утро, момичета! — Клаудио целуна двете си дъщери и седна до Рафаела.