![Дневници и нощници [calibre 1.22.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/3/6/dnevnici-i-noshchnici-calibre-1-22-0-download.jpg)
Дневници и нощници [calibre 1.22.0]
- Автор: Сиромахов Иво
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Penguin Books Ltd
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Дневници и нощници [calibre 1.22.0]». Краткое содержание книги:
сте един от най-талантливите копирайтъри в Лондон. Бях много респектиран от
концепцията ви за летящия мензис.
– Не е точно летящ мензис, сър Спайк.
– Морти! Наричай ме Морти. В моята агенция сме като едно голямо семейство.
– Исках да кажа, че идеята за дамските превръзки...
– Беше страхотна идея!
Много мразя да ме прекъсват, а този тип очевидно слушаше само собствения си
глас.
– Много се радвам, че искаш да постъпиш при мен, Бил. Мога ли да ти викам
Бил?
Много мразя да ми викат “Бил”.
– Името ми е Уилям, сър Морти.
– Е, добре де, ама все някак ти викат, нали така? Няма да имаш нищо против да
ти викам Бил. Ще започнеш с хиляда паунда заплата.
Ухааа! За хиляда паунда може да ми викаш и “бай Пърдешко”.
– Окей, сър Морти. Чакам да ми възложите първия проект.
– Първият ти проект е изключително отговорен, Бил – каза Морти и запали
някаква тънка цигара. – Спечелих за клиенти най-големия туроператор на острова –
“Албионтурист”. Много сериозен клиент са. Искат от нас да рекламираме новите им
дестинации. Работата е хубава, свързана е с доста командировки. Освен това е нова
ниша на рекламния пазар, която не е разработвана досега. Страхотно
предизвикателство е. Убеден съм, че ще се справиш.
– Какво точно искат?
– Те ще ти обяснят. Уредил съм ти среща с маркетинговия им директор – сър
Тоби Джонсън утре в 10 в техния офис на “Флийт стрийт”. И си облечи някакви по-
прилични дрехи, да не идеш там с тоя лигавник!
– Това не е лигавник, а испанска яка, сър Морти!
– Не знам какво е, ама го махни, че приличаш на пълен идиот с него.
Довиждане!
Тръгнах си въодушевен, но и леко обиден. Откъде-накъде тоя гъз ще ми казва
как да се обличам. Той не знае ли, че сега испанските яки са последен писък на модата?
Лигавник било. Егати нещастника!
25 април 1595
Влязох в офиса на “Албионтурист” точно в 10 часа. Посрещна ме секретарката
на сър Тоби Джонсън – руса пичка на около 20 години с невероятно тяло.
Краката й бяха дълги като кулите на “Тауър”, циците й бяха обли и едри като
кубетата на “Сейнт Пол”, а дупето й беше стегнато като барабанче на бъкингамски
гвардеец.
Е, в лице приличаше на стресната пъстърва, но в природата няма пълно
съвършенство.
– Сър Джонсън ви очаква, мистър Шекспир – каза делово тя и ме въведе в
кабинет с размерите на “Олд Трафорд”. Бюрото на сър Джонсън беше в далечния
корнер. Вървях около десетина минути, докато стигна до него.
– Гуд морнинг, мистър Шекспир – избоботи сър Джонсън с едва доловим
стафордширски акцент. – Заповядайте, седнете. Кафенце ще пиете ли?
– Ами аз вече пих две кафета от сутринта, ама що пък да не вкарам още едно.
– Късо? Дълго? Със сметана?
– Късо, чисто.
45
– Две къси, Бети – нареди Джонсън и секретарката бавно се отдалечи към
вратата. Не можех да откъсна поглед от фантастичните й крака.
– Мистър Шекспир, за нас е голяма чест, че ще работим с утвърден копирайтър
като вас.
– За мен е още по-голяма чест, сър Джонсън.
– Рекламата ви на дамски превръзки с крилца е най-доброто нещо, което съм
виждал в последното десетилетие.
– Благодаря ви!
– Надявам се обаче, за нас да направите нещо още по-добро.
– Ще дам всичко от себе си, сър Джонсън.
– Както може би знаете, нашата компания е най-големият туроператор на
острова. Това обаче не ни успокоява, а ни кара непрекъснато да се развиваме.
Плановете ни за следващите няколко години са да разработим няколко напълно нови
дестинации, на които досега не е имало организиран туризъм. Вашата задача ще бъде
да популяризирате тези дестинации.
– Как точно си представяте позиционирането на продуктите си, сър Джонсън?
Предполагам, че искате пълен пакет от рекламни послания – телевизионни клипове,
радиореклама, вестници, билбордове, интернет...
– Не. Тези средства изобщо не ме интересуват. Смятам, че в момента медиите са
претрупани с всевъзможни реклами и от ден на ден става все по-трудно да спрем
вниманието на потребителите точно върху нашите продукти. Затова моята идея е да
заложим на неконвенционален рекламен носител.
– Какъв?
– Театъра.
Гледах го като гръмнат. Този човек или беше пълен идиот или беше гений.
Засега бях по-склонен да вярвам в първото.
– Театъра ли казахте, сър Джонсън?
– Да, мистър Шекспир. Знаете, че британците са луди по театъра. На премиерите
се изсипва целият елит, постановките се коментират дълго в хай средите и съм убеден,