Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Когато това ставаше, чувстваше нейната успокоителна топлина, идваше и силата вътре в него. Не се опита да я овладее, да я хване; само го отбеляза като факт. Веднъж успя да разпознае силата, разбра какво е. Магията на меча.
Докато лежеше в скута й, отдал се на необходимостта си от Дена, магията беше на негова страна. Той докосваше тази магия, милваше я, усещаше силата й. Беше като силата, която го обладаваше, когато се готвеше да убие с меча, но и някак различна, как — той не можеше да каже. Не можеше да почувства силата, която познаваше преди. Сега тя беше притежание на Дена, но не и тази другата. Когато се опита да се вкопчи в магията, тя изчезна, изпари се. Някаква неясна част на съзнанието му се нуждаеше от помощта й, но тъй като не можеше да я контролира, не можеше да я извика на помощ, той загуби интереса си към нея.
С течение на времето раните му започнаха да заздравяват. С всяко следващо събуждане се чувстваше малко по-бодър. Когато Дена обяви, че са пристигнали на местоназначението си, той вече можеше да се изправя сам на крака, макар съзнанието му да не се беше прояснило напълно.
Тя го изведе от каретата в мрака. Той следваше с поглед стъпките й, като внимаваше веригата му, вързана на другия край на колана й, да увисне точно колкото трябва. Макар да не отделяше поглед от нея, забеляза къде влизаха. Беше огромен замък, пред който този в Тамаранг изглеждаше като малка къщичка. Зидовете му се извисяваха нагоре и опираха в нищото, кули и покриви достигаха главозамайваща височина. Мисълта му беше достатъчно ясна, за да разбере, че архитектурата на сградата е елегантна и изящна. Внушителна, но не груба, потискаща.
Дена го поведе през коридори от полиран мрамор и гранит. От двете им страни колони поддържаха огромни арки. Докато двамата все вървяха и вървяха, той почувства как силата му нараства. Само няколко дни по-рано нямаше да може да се държи на краката си за толкова дълго време.
Не видяха никой друг. Ричард гледаше плитката й, мислеше си колко е красива косата й, какъв щастливец е той да има такава другарка. При мисълта, че той се грижи за нея, силата му нарасна още повече. Преди да е успяла да потъне, замъглената, заключена за другите част на съзнанието му сграбчи тази сила, притисна я до себе си, докато останалата част мислеше колко много той обича Дена. Осъзнаването, че може да овладее силата, го накара да спре да мисли за нея, да се вкопчи в мисълта за бягство. Силата се изпари.
Сърцето му потъна в петите. Какво значение има, помисли си той; никога нямаше да може да избяга, пък и защо ли му е? Той беше другар на Дена. Къде щеше да отиде? Какво щеше да прави без нейните наставления?
Дена влезе през една врата, която затвори зад гърба му. Един заострен в горната си част прозорец, над който се спускаха семпли завеси, беше отворен към тъмнината отвън. Имаше легло с две огромни възглавници, покрито с дебело одеяло. Подът беше от лакирани дъски. На масата до леглото бяха запалени лампи, имаше лампи и на масата със стола на другия край на стаята. В едната стена, близо до друга врата бяха вградени шкафове от тъмно дърво. На етажерка стояха дълбока купа и глинена стомна.
Дена откачи веригата му.
— Това са моите покои. След като си мой другар, ще ти бъде разрешено до спиш тук, ако ми доставиш удоволствие — тя закачи примката на долната табла на леглото, щракна с пръсти и посочи към пода под леглото.
— Тази нощ можеш да спиш тук. На земята.
Той погледна към пода. Агиел, поставен на рамото му, го накара да падне на колене.
— Казах на земята. Веднага.
— Да, Господарке Дена. Съжалявам, Господарке Дена.
— Изтощена съм. Тази нощ не искам да чуя нито гък повече от теб. Разбрано?
Той кимна, страхувайки се да изрази гласно съгласието си.
— Добре — тя се строполи по лице на леглото и заспа на мига.
Ричард разтърка болката от рамото си. Беше минало доста време, откакто тя не беше използвала Агиел върху него. Поне го направи така, че да не потече кръв. Може би, помисли си Ричард, не искаше да цапа покоите си. Не, Дена обичаше кръвта му. Той легна на пода. Знаеше, че утре тя ще му причини още болка. Опита се да не мисли за това; раните му тъкмо бяха започнали да заздравяват.