Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Никакво доказателство нямаше, че Мин е пренебрегнала всичките им предупреждения, че е нарушила обещанието си и е казала всичко на ал-Тор, но за Салидар той знаеше. Знаеше, че Елейн е там, и бе посрещнал с насмешка — с насмешка! — уклончивите им отговори. Като се оставаше настрана проблемът дали Мин е нарушила уговорките да пази тайните им — така или иначе отсега нататък се налагаше да се внимава какво се говори пред нея, — всичко останало изглеждаше страшничко. А Мерана не беше свикнала да се плаши. Често се беше бояла, в годината, в която загина Бейсан — никога повече не обвърза друг Стражник, отчасти защото не й се искаше да го преживее повторно; и също така отчасти защото беше твърде заета, за да й остане време да си потърси подходящ мъж — но това беше последният път, когато бе изпитвала нещо повече от безпокойство, още преди Айилската война. А сега си изпитваше направо страх и това никак не й харесваше. Всичко все още можеше да приключи добре, нищо пагубно не се беше случило, но самият ал-Тор караше коленете й да омекват.
Наетата каляска рязко спря пред конюшнята на „Короната на розите“ и коняри по елеци с обшити по тях рози се разтичаха да поемат поводите и да отворят вратите.
Гостилницата бе уютна — с тъмна полирана ламперия и с високи камини, облицовани с бял мрамор. Над едната имаше голям позлатен часовник с камбанка — да отмерва часовете. Обслужващите гостите жени бяха облечени все в сини рокли и бели престилки, извезани с рози; всички бяха усмихнати, учтиви и работливи, и онези от тях, които не можеха да се нарекат красиви, бяха поне миловидни. „Короната на розите“ бе любимото място за гостуване на благородници от провинцията, които си нямаха резиденции в Кемлин, но сега по масите имаше само Стражници. И Аланна и Верин, седнали най-отзад. Ако можеше да се сбъднат желанията на Мерана, тези двете щяха да я чакат в кухнята при слугините. Всички останали Сестри бяха навън. Време за губене нямаше.
— Ако нямате нищо против — каза Мин, — бих искала да се поразходя. Иска ми се да поразгледам Кемлин преди да се е стъмнило.
Мерана даде съгласието си и след като младата жена изтича навън, се спогледа със Сеонид и Масури — колко ли време щеше да отнеме на Мин да се върне до палата?
Госпожа Чинчонайн се появи отнякъде — най-дебелата ханджийка, която Мерана бе виждала, закланя се и започна да трие месестите си розови длани.
— Мога ли да направя нещо за вас, Айез Седай? Нещо да ви донеса? — Тя често бе настанявала Мерана и то добре, както преди, така и след като научи, че е Айез Седай.
— Чай от боровинки — отвърна й с усмивка Мерана. — В частната дневна на горния етаж. — Усмивката й се стопи, след като ханджийката се забърза да извика една от сервиращите слугини, и Мерана рязко махна с ръка на Аланна и Верин да се присъединят към тях. И петте се заизкачваха мълчаливо по стълбата.
Прозорците на дневната предлагаха добър изглед към улицата за онези, които го желаеха, но Мерана този път не се интересуваше особено от него. Тя придърпа крилата на отворените прозорци да заглуши отчасти шума и се обърна. Сеонид и Масури бяха седнали, Аланна и Верин бяха останали прави между тях. Тъмната вълнена рокля на Верин изглеждаше леко поомачкана, макар да не беше, и на върха на носа й имаше капка мастило, но очите й блестяха като птичи, остри и бдителни. Очите на Аланна също блестяха, но по-скоро от гняв, и от време на време ръцете й леко потрепваха, стиснали полите на синята й копринена рокля с жълт корсет; тя, виж, изглеждаше все едно че беше спала в нея. За нея, разбира се, имаше някакво извинение. Някакво, но недостатъчно.
— Все още не мога да преценя, Аланна — твърдо каза Мерана, — дали действията ти не го настройват враждебно. За твоето обвързване не спомена — обвързване против волята му! — но беше рязък, много рязък и…
— Нови ограничения постави ли? — намеси се Верин. — Според мен всичко върви добре. Не хукна да бяга при вестта за идването ви. Приел е три — проява на вежливост, най-малкото, иначе щеше да ви засипе с гръм и мълнии. Малко е уплашен от нас, което е само за добро, иначе нямаше да постави ограничения, но стига да не наложи нови, все още разполагаме с достатъчно свобода, така че може и да е поуплашен, но не и ужасен. Преди всичко не бива да го плашим прекалено.
Трудността се състоеше в това, че Верин и Аланна не бяха част от делегацията на Мерана и тя нямаше власт над тях. Двете бяха чули новините за Логаин и Червените и се бяха съгласили, че на Елайда не бива да се позволи да остане на Амирлинския трон, но това все още не означаваше нищо. Аланна, разбира се, все още не беше истински проблем, само можеше да се превърне в такъв. Тя и Мерана бяха дотолкова близки по сила, че единственият начин да се определи коя е по-могъща бе една истинска надпревара, нещо, което понякога правеха новачките, докато не ги хванат. Аланна бе изкарала шест години като новачка, Мерана само пет, но по-важното беше, че тя беше била десет години Айез Седай в деня, в който акушерката бе положила бебето на гърдите на майката на Аланна. Това все пак натежаваше. Мерана просто имаше предимство. Никой всъщност не разсъждаваше с тези понятия, докато някой не ги изтъкне, но и двете го знаеха. Не че Аланна щеше да приеме от нея заповеди, но инстинктивната почит със сигурност щеше да я държи в известно послушание. Както и съзнанието за онова, което беше сторила.