Прагът на вечността [bg]

Джаспър взе интервю от Вали най-накрая.

Вали беше човекът с истинската история. Щеше ли обаче да се разкрие? Всички приготовления на Джаспър бяха насочени натам.

Той приближи още стола си и заговори с нисък глас, за да създаде илюзията за усамотеност, въпреки че думите им щяха да бъдат чути от милиони хора. Той постави пепелник до стола на Вали, за да го насърчи да пуши; предполагаше, че цигарата ще го отпусне. Вали запуши.

— Какъв беше като дете? — попита Джаспър и се усмихна, сякаш това беше просто лек разговор. — Послушен или пакостлив?

Вали се ухили.

— Пакостлив — каза той и се засмя.

Вали заговори за следвоенното си детство в Берлин, за ранния си интерес към музиката, после за това как отишъл в клуба Минезенгер и как спечелил второ място в състезанието. Това естествено включи и Каролин в разговора — двамата с Вали се бяха събрали същата вечер. Той се разгорещи, когато заговори за тях двамата като музикален дует, за подбора на материал и за съвместните им изпълнения. Ясно беше колко я обича, въпреки че не го каза.

Това беше отлично, много по-добре от обичайните интервюта на поп звезди, но за Джаспър не беше достатъчно.

— Били сте щастливи, изпълнявали сте чудесна музика, радвали сте публиката — обобщи той. — Какво не беше наред?

— Изпълнявахме „Ако имах чук“.

— Обясни ми защо това е било грешка.

— Полицията не го хареса. Бащата на Каролин се страхуваше, че ще загуби работата си заради нас, и я накара да напусне.

— Значи в края на краищата единственото място, където можеш да свириш музиката си, е Западът.

— Да — кратко отвърна Вали.

Джаспър усети, че Вали опитва да овладее чувствата си.

И наистина, миг по-късно Вали добави:

— Не искам да говоря много за Каролин — това може да й докара неприятности.

— Не мисля, че източногерманската полиция слуша нашата радиостанция — усмихна се Джаспър.

— Не, но…

— Гарантирам, че няма да излъчвам нищо, което я излага на опасност.

Обещанието не струваше нищо, но Вали клъвна.

— Благодаря — рече той.

Джаспър продължи бързо.

— Май единственото нещо, което си взел със себе си при бягството, е била китарата ти.

— Вярно. Решението ми беше внезапно.

— Откраднал си кола…

— Шофирах за ръководителя на оркестъра. Използвах микробуса му.

Джаспър знаеше, че тази история — голяма сензация в германския печат — не бе много разказвана в Съединените Щати.

— Карал си до контролно-пропускателния пункт…

— И разбих дървената бариера.

— И граничарите са стреляли по теб.

Вали само кимна.

Джаспър понижи глас.

— А микробусът е ударил един граничар.

Вали отново кимна. На Джаспър му идеше да се разкрещи — това е радио, спри да кимаш! Вместо това той продължи: