Сага за Австралия

Двама офицери — Кити не правеше разлика между морски пехотинци и войници, — я чакаха пред голяма двуетажна сграда, където, както тя разбра след малко, бяха настанени пехотинците. Наблизо й редица бяха строени каторжниците, облечени в какви ли не дрипи, докато офицерите бяха като извадени от кутийка: с перуки, саби и триъгълни шапки. Всички каторжници бяха с ризи.

— Вие ли сте госпожица Кларк? — попита по-възрастният офицер и я прониза с воднистосиви очи.

— Да, уважаеми господине.

— На тринайсети август на пътя при Водопада ви е нападнал мъж, така ли?

— Да, господине.

— И се е опитал да ви насили, при което ви е разкъсал дрехите?

— Да, господине.

— И ти избяга в гората, за да се спасиш?

— Да, господине.

— А мъжът какво направи?

Кити отвърна с пламнали страни и широко отворени очи:

— Отпърво понечи да хукне подире ми, после обаче се чуха гласове. Грабна вързопа с вещите ми и завивките и тръгна в тази посока.

— И си спала в гората, така ли?

— Да, уважаеми господине.

Майор Рос се извърна към лейтенант Ралф Кларк, който пръв беше научил за случилото се от Стивън Донован, а после и от Ричард Морган. Сега му беше интересно да види как изглежда неговата съименница. С облекчение установи, че тя не е лека жена, а е мила и възпитана като госпожица Мери Бранам, от която някакъв моряк на „Лейди Пенрин“ се беше възползвал и която в Порт Джаксън беше родила момченце. Тя бе прехвърлена заедно с невръстния си син на остров Норфолк, а Кларк бе проявил интерес към нея, след като я видя да работи в офицерския стол. Мери Бранам беше очарователна и красива като жената на Кларк — неговата обичана Бетси. Сега, след като се беше уверил, че Бетси и невръстният Ралфи са живи и здрави в Англия, и най-вече след като се бе сдобил с уютна къща, Кларк се питаше дали на Мери няма да й е по-леко да се грижи само за един офицер и за една къща — момченцето вече беше проходило и вечно вършеше пакости. Точно така, щеше да помогне на Мери Бранам, ако я прибереше при себе си. От само себе си се разбираше, че няма да споменава за това в дневника, който пишеше най-вече за милата Бетси и който не биваше да съдържа нищо, в състояние да я смути или стъписа. Кларк можеше да си позволи някакви пренебрежителни забележки за ония проклетии — леките жени, но не и одобрение за някоя от каторжничките.