Лебедова песен [bg]

— Лейтенант! — изкрещя Маклин. — Върни джипа обратно в…

Полковникът успя да изрече само това, защото земята внезапно се разтресе и последва ослепителен, нажежен до бяло взрив на около три метра пред джипа. Автомобилът се разтресе и се вдигна на задните си гуми като изплашен кон. Маклин чу сподавения писък на Лори… и в следващия миг скочи, за да спаси живота си, защото опустошителната ударна вълна от експлозията го удари и почти разкъса униформата му. Падна на асфалта на рамото си и чу писъка на гуми и сблъсъка на джипа в друга кола.

Следващото, което полковникът помнеше, беше, че вече е на крака, а униформата и палтото му висяха на парцали около тялото му. Той погледна Джъд Лори. Лейтенантът беше прострян по гръб насред останките от джипа, а тялото му потреперваше, сякаш се опитваше да изпълзи до някое безопасно място. Главата на Джъд Лори беше премазана и приличаше на спукана окървавена топка, а счупените му зъби тракаха като кастанети.

Маклин държеше пистолета в лявата си ръка. Изкуствената му дясна ръка с покрита с пирони длан все още беше закачена за китката му чрез здраво тиксо. По нея се стичаше кръв и капеше върху облечените в черна ръкавица пръсти и върху асфалта. Полковникът осъзна, че е раздрал ръката си от рамото до лакътя, но освен тази рана нямаше други. Навсякъде около него беше пълно с войници, които се биеха и стреляха, и един куршум се заби в асфалта на десет сантиметра от десния му крак. Той се огледа в опит да намери начин да се върне в лагера на АНС. Без транспорт беше безпомощен като най-нисшия пехотинец. Беше заобиколен от толкова много пищящи, викащи и стрелящи хора, че не можеше да мисли. Видя един мъж да натиска войник на АНС към земята и да го ръга безброй пъти с нож. Маклин опря дулото на пистолета си в главата му и му пръсна мозъка.

Откатът разтресе ръката му и гледката от падащия на земята убит войник прочисти мъглата в главата му. Знаеше, че трябва да се размърда или щеше да е мъртъв като този поданик на Братството пред него. Разнесе се свистенето на нов снаряд и страхът го стисна здраво за гърлото. Наведе глава и хукна да бяга, като избягваше биещите се край него мъже и прескачаше ранените и мъртвите.

Експлозията го посипа с отломки от асфалт. Маклин се спъна, падна и изпълзя френетично зад прикритието на една преобърната бронирана кола на АНС. Там го чакаше труп, чието лице почти беше отнесено. Полковникът си помисли, че това може би беше сержант Арнхолд. С треперещи ръце махна магазина на колта си и го замени с нов. Куршумите свистяха и се забиваха в бронираната кола. Той приклекна над асфалта и се опита да намери достатъчно кураж, за да продължи към лагера.