Лебедова песен [bg]

„О, Господи!“, помисли си Лори. Мишниците му се потяха. Лесно беше да нападат шайка фермери, въоръжени с лопати и мотики, но съвсем не беше така, когато ставаше въпрос за щурмуването на тухлена крепост, където шибаняците бяха разположили тежката си артилерия!

Американското братство обаче не стреляше, докато камионите и вановете на АНС се движеха устремено напред към тях.

Маклин знаеше, че всичките му офицери бяха по местата си и водеха батальоните си. Роланд Кронингер беше отдясно в собствения си команден джип и предвождаше двеста души и повече от петдесет бронирани превозни средства в битката. Капитаните Кар, Уилсън и Сатърли, лейтенантите Тачър и Майърс, сержантите Маккоуън, Арнхолд, Бенинг и Буфърд — всички те, доверените му офицери, бяха на позициите си и бяха твърдо решени да спечелят.

Пробиването на защитата на Спасителя беше просто въпрос на дисциплина и контрол, за Маклин нямаше съмнение, че е така. Независимо колко войници на АНС щяха да умрат или колко превозни средства щяха да избухнат и да изгорят — това беше проверка на неговите собствени дисциплина и контрол. Полковникът можеше да се закълне, че ще се бие до последния човек, преди да се остави Спасителя да го победи.

Маклин осъзнаваше, че малко беше полудял, когато онова нещо се пропука и се беше погледнал в огледалото на светлината на газената лампа, но сега всичко беше наред.

Защото след като лудостта му отмина, полковникът осъзна, че сега носи лицето на Войника сянка. Вече бяха едно цяло. Това беше чудо, което му подсказваше, че Бог беше на страната на Армията на съвършенството.

Той се ухили и изрева:

— Настъпвайте! Дисциплина и контрол! — Гласът му звучеше като на някакъв звяр през мегафона.

Обади се друг глас. Той изрече кухо бам! и Маклин видя проблясъка на оранжева светлина до барикадирания вход на търговския център. Разнесе се пронизителен шум, който като че ли мина точно над главата му. На около седемдесет метра зад него експлодира един вече разбит ван и наоколо полетяха парчета асфалт и изкривен метал.

— Напред! — заповяда Маклин. Американското братство може да разполагаше с танкове, но нямаше никаква представа какво означава траектория на снаряда. Още един изсвистя във въздуха и експлодира в лагера. След това последва вълна от изстрели от защитната стена на Американското братство и куршумите се врязваха в асфалта, вдигаха искри след себе си и рикошираха в бронираните превозни средства. Някои от войниците паднаха, но полковникът продължи да крещи: — Атака! Атака! Огън!

Заповедта беше подета от други офицери и почти едновременно автомати, пистолети и автоматични пушки от редиците на Армията на съвършенството започнаха да бълват своите смъртоносни пратеници срещу защитната линия на врага. Най-предните превозни средства на АНС продължиха напред, като набраха скорост, за да пробият до търговския център. Трети танков снаряд експлодира на паркинга, вдигна след себе си облак от пушек и отломки и разтресе земята. Някои от по-тежките машини на Братството се стрелнаха напред с ревящи двигатели и когато камионите и бронираните коли на двете армии се сблъскаха, се разнесе чудовищна какофония от пищящи гуми, огънат метал и раздиращи слуха експлозии.