![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
Замахна с десния си юмрук и кокалчетата му срещнаха долната челюст на мъжа. Мигновено стовари и левия си юмрук, който намери слепоочието му. Разнесе се сумтене — по-скоро от изненада, отколкото от болка — и тежестта върху Джош изчезна. Той се изправи на колене, а дробовете му се опитаха да възстановят запаси те си от въздух.
Една ледена ръка се уви около гърлото му изотзад. Гигантът се пресегна, сграбчи пръстите ѝ и ги изви под голям ъгъл; но онова, което само допреди секунди бяха кости, сега се превърна в тел — огъваха се, но не се чупеха. Вложи цялата си сила, за да стане от пода, и се хвърли назад, за да смаже мъжа с аленото око между тялото си и тухлените основи на църквата. Ледената ръка го пусна и той се опита да изпълзи от дупката.
Отново беше сграбчен и дръпнат надолу и докато двамата се биеха в мрака като животни, Джош видя, че ръката на опонента му проблясва и е на път да бъде обгърната от пламъци… но те не искаха да се появят, сякаш нещо не беше наред със запалването. Усети миризма, която приличаше донякъде на запалена клечка кибрит и разтопена свещ. Изрита мъжа в корема и го запрати назад. Отново стана на крака, но получи силен удар в рамото, който едва не го извади от гнездото му и го събори по лице в пръстта.
Джош се изви към него. Устата му кървеше и силата му бързо се стопяваше. Проблесна пламъче и след миг двете ръце на мъжа пламнаха. На синята светлина на пламъците видя лицето му — кошмарна маска с гърчеща се еластична уста, която бълваше мъртви мухи като счупени зъби.
Горящите ръце посегнаха към лицето на гиганта, но изведнъж едната от тях изцвъртя и изгасна като въглен, залят с вода. Другата ръка също започна да изгасва и малките огнени езици се закатериха по пръстите.
Нещо лежеше в пръстта до Джош. Той видя кървава купчина от плът и изкривени кости, а около нея бяха нахвърлени палта, панталони, пуловери, обувки и шапки. Наблизо беше оставена червена детска вагонетка.
Гигантът погледна отново мъжа с аленото око, който също така беше Господин Добре дошли. Горящата ръка почти беше изгаснала и онзи гледаше умиращия пламък с очи, които, ако се намираха на човешко лице, щяха да бъдат определени като безумни.
„Не е толкова силен, колкото преди“, помисли си Джош.
Спусна се към червената вагонетка, взе я и я стовари в лицето на създанието.
Разнесе се нечовешки рев. Пламъкът изгасна изцяло, когато мъжът залитна назад. Гигантът видя сива светлина и запълзя към дупката.
Намираше се на по-малко от метър от нея, когато смачканата червена вагонетка се стовари в тила му. За секунда си спомни онзи момент, в който беше изхвърлен от ринга в Гейнсвил и падна на твърдо. Изгуби съзнание.
Свести се — нямаше представа след колко време — от пронизителен кикот. Не можеше да помръдне и си помисли, че всяка кост в тялото му е била счупена.
Кикотенето идваше от три-четири метра пред него. То заглъхна и беше заменено от сумтене, което приличаше на някакъв език… на Джош му се стори, че е немски. Също така различи думи от други езици — китайски, френски, датски, испански и различни диалекти, които се лееха един след друг. Накрая грубият и отвратителен глас заговори на английски с тежък южняшки акцент:
— Винаги вървя сам… винаги вървя сам… винаги… винаги…
Джош се опита да провери дали има някакви наранявания по тялото и коя част от него работеше и коя не. Не можеше да помръдне дясната си ръка, вероятно беше счупена. Ребрата и раменете го боляха. Въпреки това знаеше, че е извадил късмет — ударът, който току-що преживя, можеше да му премаже черепа, ако Маската на Йов не беше толкова дебела.
Гласът се промени и се превърна в някакъв напевен диалект, който Джош не можеше да разбере, след което отново заговори на английски с акцент от Средния Запад.
— Кучката… кучката… тя ще умре… но не от моята ръка… о, не… не от моята ръка…
Гигантът се опита бавно да обърне главата си. По гръбнака му се разля болка, но вратът му все още работеше. Той постепенно обърна главата си към беснеещото създание, което беше клекнало в пръстта в другия край на леговището.
Мъжът с аленото око се взираше в дясната си ръка, на пръстите на която пропукваха слаби сини пламъци. Лицето му беше хванато в капана на няколко маски. Светлоруса коса се смесваше с катраненочерна, едното му око беше синьо, а другото кафяво, едната му скула беше изпъкнала, а другата хлътнала.